Ретроспективната изложба с рисунки на художника Нестор Иванов по повод неговата 85-годишнина, която се откри вчера, беше не само момент от големия празник - Деня на народните будители, а истински празник за очите и душата. 58 рисунки – пастел и маслена живопис, сътворени за повече от 50 години творческа биография, показват не само големият майстор, а и как простичките неща се превръщат в изкуство.
Всяка негова рисунка е спомен за нещо съпреживяно. Така се и заговаряме с него преди тържествената част, като обикаляме залата и се спираме пред някои от рисунките. За всяка има какво да разкаже, защото си има история. „Ето тука, два профила на Рафаил Михайлов, на когото през 1968 г. организирах изложба, за пръв и последен път във Велико Търново. Тогава направих тези скици, после още един портрет, имам и няколко в ателието. Много интересен човек, ерудиран. Страхотен поет. Той написа стихосбирка „Мигове”. Малки стихове, като миг. За него Петър Караангов каза „поет в живописта, а живописец в поезията”. Изключително скромен, цял живот е учителствал. Тука са сюжети от старото гробище във Ваймар. Ходих през 1972 г. Трябваше да подписваме договор между Търново и Ваймар за размяна на художници, като два града стари столици. Всичко беше подготвено – договори, клаузи, но тука, от Търново отказаха. И така ми остана рисунката „Алея в старото гробище”. Има тука, на изложбата и пастели от гробището в Закопане, Полша. Обичам да ходя по гробищата. В гробищата човек като че ли се пречиства по някакъв начин. Там си даваш сметка животът колко е кратък и трябва така да си го организираш, че най-меко и безконфликтно да си го изживееш”.
Връща се и към друг спомен, който го кара да размишлява за ролята на изкуството: „На Велчево съм организирал 6 пленера. Канех колеги, които рисуват пейзаж от натура. И там селянките, като видяха картините, ахнаха, защото познаха тополите край моста. Много ги харесаха. Те там са израсли, но художникът поднася в по-друга форма и жените го усетиха по друг начин. Това е и ролята на изкуството: да покаже нещата в по-друга форма на зрителите и те да прогледнат. Това е все пак някаква мисия, която художникът върши.”
Най-ранната работа на изложбата е пастел от 1965 г. – „Ден на плажа”. Има от 1968 г., пастели от различни години, запечатали спомени от черноморието, от Велчево, където живее, от Германия, Унгария… За жалост, от десетина години е много зле със зрението и почти не е рисувал. На стената е изложена и последната нарисувана от него картина - пейзажът „Зима” („В моя двор на Велчево има едни дръвчета, нарисувах ги”). Започнал я отдавна, все по малко и по малко е слагал върху нея, но я завършил тази година.
Нестор Иванов рисува от второ отделение. Учителката им поставила за домашно да нарисуват кокиче. Ранна пролет, късна зима, има още сняг, от ходене на пързалката и от игра не му останало време за домашното. Още нямало ток на село. И в последната вечер, на една газена лампа, той най-сетне рисува кокичето. Ама то, на лампата бялото и жълтото се сливали. Учителката казала, че Нестор е нарисувал най-хубавото кокиче, ама го нарисувал жълто.
Завършил е „Живопис” при проф. Ненко Балкански през 1965 г. Не може да каже кое предпочита да рисува повече – графика или живопис. „И едното, и другото е рисуване. Няма живопис, няма графика – има картина или няма картина. Завършил съм живопис, но тука, на изложбата, има много графични работи. И скулптура съм работил, и музейни експозиции съм оформял, така че, каквото попадне”. Да не забравяме, че в биографията му важно място заемат годините, в които той е бил уредник, а после директор на Художествената галерия във Велико Търново.
Нестор Иванов не чака дълго вдъхновението да го споходи. „Където съм ходил из България, или служебно в чужбина в командировки, нося си блокчето или по някой лист в джоба, и щом видя нещо, от което да ми трепне сърцето, вземам и си го нарисувам. Имам неща, нарисувани от прозореца на превозното средство”.
Това е третата му самостоятелна изложба. Но, откакто е завършил Художествената академия, до сега, е участвал в почти всички национални изложби и във всички търновски – било то колективни, или на цялото дружество. „Стремял съм се да бъда в крак с колегите. Не съм рисувал специално за изложби, а защото искам. И като дойде изложбата, да имаш готова продукция. А не като пристигнат гостите, тогава да правим манджата”, шегува се Нестор Иванов.
На откриването на изложбата дойдоха много негови колеги, приятели и близки.
Юбилярът беше представен от проф. Марин Добрев, директор на Художествената галерия в Стара Загора, с когото се знаят от 40 години: „Това, на което ни събира Нестор, са рисунките. Той се е занимавал с толкова много неща – живопис, графика, и декоративни монументални неща, и приложна графика…, но рисунката е най-близкото нещо да сърцето му. Всяка една от работите му тук е спомен за нещо. Тук са 58 рисунки и по тях можете да прочетете биографията му. Неговите обекти са малките, обикновените, човешките неща. Той преживява всяко от тях в съзнанието си. Става дума за един човек, който не просто е влюбен в изобразителното изкуство, той следва своята собствена мисия. Дали ще е голото тяло, дали ще са пейзажите му от Ваймар или Закопане, портретите, всичко е дълбоко, дълбоко преживяна емоция от него. Той никога не рисува нещо просто ей така. Изберете си една картина, пред която заставайки да понесете малко от онази любов на Нестор, с която изобразява простите неща и показват богатството на душата, богатството на полета и това, което наричаме магия на изобразителното изкуство”, каза в словото си проф. Добрев.
Нестор Иванов бе уважен и от Община Велико Търново. Нелина Църова – директор на дирекция „Култура и туризъм” му връчи поздравителен адрес от кмета на Общината, Старопрестолна грамота и Златната перпера на цар Иван Асен – не случайно подбран символ, тъй като неговото време е златен век на българската култура. Цветя и поздравителен адрес получи и от СБХ – Велико Търново.
А художникът бе искрено развълнуван, трогнат и благодарен. Това и сподели пред всички: „Колко му трябва на човек…само малко внимание!”
Ана Райковска
