От 12 март до 10 април 2021 г. гражданите и гостите на Велико Търново могат отново да се насладят на изкуството на големия художник Нестор Иванов. 88-годишният творец, роден в с. Кацелово, Русенско, но свързал житейския си и творчески път със старата столица, прави голям жест и дарява 25 свои рисунки на Община Велико Търново. Те могат да бъдат видяни в подредената изложба в ИЗ „Рафаел Михайлов”, а по-нататъшната съдба на дарението ще се решава във времето.
Нестор Иванов е роден на 10 март 1933 година в село Кацелово, област Русе. Завършва Педагогическо училище за начални учители във Велико Търново през 1951 г. Завършва специалност „Живопис” в Художествената академия „Н. Павлович”- София при проф. Ненко Балкански през 1965 г. От тогава до 1984 г. работи като уредник и директор на ХГ „Борис Денев” –Велико Търново. От годината на дипломирането си до днес участва във всички ОХИ, регионални и национални изложби. Член на СБХ е от 1970 г. Член на Представителството на СБХ-Велико Търново. Излагал е свои творби в Полша, Унгария, Сърбия, Украйна, Германия.Негови творби са притежание на Художествените галерии във Велико Търново, Русе, Стара Загора, Сливен, Силистра, Плевен, Елена,Берковица, Провадия, Олщин/Полша/, както и на редица частни колекции у нас и в чужбина. Реализирал декоративно скулптурно пано в училище „Вела Благоева”-Велико Търново”, Асклепий”-релеф от бронз в град Златарица и музейна експозиция в град Хасково.
През 2018 г., по повод 85-годишнината си, Нестор Иванов организира в Изложбени зали „Рафаел Михайлов” третата си самостоятелна изложба. Тогава сподели, че не може да каже кое предпочита да рисува повече – графика или живопис. „И едното, и другото е рисуване. Няма живопис, няма графика – има картина или няма картина. И скулптура съм работил, и музейни експозиции съм оформял, така че, каквото попадне”. Нестор Иванов не чака дълго вдъхновението да го споходи. Където е ходил из България, или в чужбина в командировки, носи си блокчето или по някой лист в джоба, и щом види нещо, от което да му трепне сърцето, взема и си го нарисува. Дори има неща, нарисувани от прозореца на превозното средство.
По неговите рисунки човек може да прочете биографията му. Неговите обекти са малките, обикновените, човешките неща. Той преживява всяко от тях в съзнанието си. Става дума за един човек, който не просто е влюбен в изобразителното изкуство, той следва своята собствена мисия. Дали ще е голото тяло, дали ще са пейзажите му от Ваймар или Закопане, портретите, всичко е дълбоко, дълбоко преживяна емоция от него. И всяка негова творба показва богатството на душата, богатството на полета и това, което наричаме магия на изобразителното изкуство.
Ана Райковска
