--900.JPG)
Сребринка Лакова е единственият учител в СУ „Емилиян Станев“, който работи в гимназията от създаването й до днес. Част е от Методическото обединение по изобразително изкуство и вече 40 години възпитава и вдъхновява бъдещи художници.
„Вълшебно тайнство е да бъдеш учител и за нищо не заменям тази професия. Ако сега отново съм на 21 и трябва да избирам, без да се колебая пак ще избера същата съдба. Обичам да се срещам с децата всеки ден, харесва ми това, че продължавам да се уча от тях и от всяка тяхна рисунка“, казва Сребринка Лакова, която станала учител в новото училище в същата година, в която завършила образованието си.
Тя е възпитаник на Факултета по изобразително изкуство на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където учила в класа по стенопис на доц. Никола Гелов. „Току-що си бях взела дипломата и се чудех къде ще си търся работа. Тогава чух за откриващото се ново училище в града и си казах, че може би това е моят късмет. Така се оказа. Подадох си документите и на 1 септември бях назначена в тогава Единното средно политехническо училище „Емилиян Станев“. Бях сигурно най-младият учител в това най-младо във Велико Търново училище. Когато дойдох на работа, тук беше строителна площадка, но после в какво училище се превърна!“, връща се назад в годините г-жа Лакова. И признава, че въпреки навъртените учебни години, тя все още се вълнува на 15 септември.
Казва, че не обича ваканциите, защото няма търпение да бъде с децата. „Децата са различни, емоционални, вдъхновени са, вдъхновяват ме. Когато ти казах, че продължавам да се уча от тях, изобщо не беше преувеличено – уча се от всяка рисунка как да им преподавам, как да ги мотивирам. Те ме предизвикват да бъда полезна, да помогна, да ги възпитам да обичат и уважават изкуството“, обяснява Сребринка Лакова.
За годините, в които е учител, тя е работила с деца и от профилираните, и от общообразователните паралелки. Водила е часове на ученици от 1 до 12 клас. Миналата година изпратила третия си такъв випуск с деца, които поела в първи клас и извела до 12 клас. „Имала съм деца, на които съм преподавала само аз в часовете по изобразително изкуство. Много от тях станаха художници, други не станаха. Някои избраха да бъдат лекари, стоматолози, да се занимават с графичен дизайн, с история, с право, но всички се научиха да обичат изкуството, знаят как се ходи на изложба и как да се държат, когато прекрачат прага на галерия“, споделя г-жа Лакова.
Да бъде учител, е била мечтата й от дете. Но може би истински се ориентирала към тази професия и към рисуването, когато била в 8 клас. Преди това свирила на цигулка, участвала и в детската оперета в Младежкия дом в старата столица. Но тогава се случил инцидент, при който пострадала цигулката на Сребринка. Пропукал се подбрадникът на инструмента, това променило звука, а и никой майстор не успял да поправи дефекта. Така Сребринка Лакова зарязала цигулката и се концентрирала върху уроците по рисуване, които посещавала в Хуманитарна гимназия при Борис Попов.
10 години подред Сребринка Лакова правила изложби на своите талантливи ученици в навремето най-популярната галерия „Спектър“. Там показвала и свои картини. „В свободното си време рисувам. Обичам да правя живопис и така се успокоявам и се събирам, и се вдъхновявам. Но и това си вдъхновение след това насочвам изцяло към работата си с децата“, усмихва се Сребринка Лакова и признава, че сега, когато е в края на своята учителска кариера, се чувства и щастлива, и тъжна. Щастлива заради дългите часове, които е прекарала с толкова талантливи деца и тъжна, защото всичко това ще й липсва, когато се пенсионира.
