Само две седмици след раждането на дъщеричката си, лекоатлетката Антония Русева отново започва да бяга. Вярно, че не на същата скорост, но пък придружена от партньора си Пламен, а твърде често и от бебока, който вече е на седем месеца. Божидара вече пълзи усилено, когато й се открие пространство, а вече има и няколко състезания зад гърба си. На първо време като зрител, но тук таме и като участник.
И това не е някаква ексцентрична приумица на млади родители, а дълбоко осъзната необходимост да дадат личен пример на детето си. За Антония и Пламен първото им задължение е да научат малкото си момиченце на смелост, самостоятелност и активност.
Докато събира данни за дисертацията, върху която работи, Антония прави проучване за личния пример и как подкрепата на родителите се отразява на пътя на младия човек. Анкетата й потвърждава вече известния факт, че спортът предпазва от вредни навици – алкохолизъм, други пристрастявания, обездвижване и пр. Другото положително, което се възпитава, е умението да приемаш критиката, но и да се аргументираш рационално. Така спортът създава в децата от най-крехка възраст умения като намиране на свой собствен отговор, умение за задаване на въпроси и по-лесно приспособяване към околния свят. Чрез размяна на опит се изгражда различен приятелски кръг, което също спомага за успех в личен и професионален план в бъдеще. Тези изводи от дисертационната си работа Антония опитва да прилага и в собствения си живот на млада майка.
Тони е на пистата откакто се помни и е била състезател на горнооряховския „Локомотив” дълги години. Като студентка се ориентира към екстремните и маратонски бягания и участва успешно на повечето ултрамаратони в България. Покрай нея по бягането се запалва и Пламен, който пък е бивш футболист. Когато двамата са на път да станат родители, решават, че ще опитат да дадат своята любов към спорта и на детето си. И то не чрез съвети, а чрез личен пример.
Когато се ражда Божидара, все още живеят във Варна, където Тони завършва образованието си. Първата разходка на бебето била на осмия му ден и съвсем неслучайно точно тогава се провеждал Варненския маратон. Идеята била да поизлязат за десетина минути, после се оказало, че кажи речи проследили цялото състезание. И очевидно на бебока му харесало. Поне досега никога не се е чувствала нервна или зле на състезание. А понякога й се налага не само да гледа, но и да участва.
Преди да забременее, Антония беше във върхова форма като атлет и побеждаваше наред в стартовете си по българските екстремни бягания. По време на цялата бременност тя не спира да е активна и движеща се буквално до последния ден. Тогава открива плуването и плува всеки ден по километър и половина. Заедно с Пламен, който е запален по планината, намират лесни преходи до близки хижи и общо взето се опитват да се движат непрекъснато. Две седмици след раждането тя е отново на пистата за тренировка. Беше ми много трудно всъщност, признава Антония. В началото бавно, после по-активно тя се връща към предишния начин на живот. Е, вече не съм в онази форма. Сега и да съм седма-осма, а не първа, пак е добре, смее се Тони.
Обичайно с Пламен са двамата на състезание, но понякога са и трима. Взели Божидара на маратона в Трявна, където май е първият й финал. На маратона в Пловдив обаче било истинско преживяване, защото пробягали 21 километра с бебешката количка. В стария град си било съвсем екшън и там трябвало да носят бебето и количката на ръце в продължение на 2 километра. Е, в крайна сметка завършили далече от първите, което малко човърка Антония, но идеята да даде личен пример на дъщеря си е по-силна от самолюбието.
Точно в Пловдив осъзнала, че доста хора ги гледат меко казано неодобрително. Къде са тръгнали с това бебе?! Стереотипът, че мястото на майката е вкъщи с бебето, е много силен и днес, откриват младите родители.
И двамата искаме да избягаме от това закостеняло схващане, че животът ти свършва с идването на детето и трябва да се откажеш от всичко, което обичаш и си правил досега. Напротив, можем да го правим отново и то заедно с детето ни. Искаме да научим нашата дъщеря на това, което смятаме, че ще я направи по-силен и по-щастлив човек, казва Антония.
Само обаче да не излезе, че проповядвам някаква философия или давам съвети кой как да си гледа детето, изрично подчертава Тони. Всеки трябва да следва своя ритъм и да се вслушва в тялото и душата си. Моята бременност беше лека, аз нямаше нужда да ограничавам движението, а плуването беше най-лесното адаптиране към по-затруднения период на късната бременност. Това не означава, че всяка бъдеща майка трябва да го прави. Ни най-малко, всяка жена трябва да открие своя начин да премине през този наистина труден период. Как ще възпитава детето си след това също е въпрос на лично усещане, опит и виждания. Все пак се радвам, че открихме и други родители, които водят децата си на спортните състезания. Виждам, че децата им са по-самостоятелни, по-смели и в същото време отговорни. На първо време това бихме искали с Пламен за нашето момиче. А после то само ще реши дали ще спортува, дали ще стане зъболекар или ще избере нещо, което на нас дори не ни хрумва, усмихва се Антония, докато опитва да задържи в ръце очевидно спортно настроената Божидара.
Елена ВЕЛКОВА
