Горнооряховчанинът Йордан Димитров финишира трети на Софийския маратон в групата 50-60 години. И това е само поредният медал за лекоатлета, който има и свое достойно продължение – синът му Томи Димитров е сред най-талантливите бегачи, излезли от горнооряховската школа.
Йордан е на 53 години и е на пистата от повече от 40. Бил в шести клас, когато започнал да тренира лека атлетика към тогавашното Спортно дружество в Горна Оряховица. Година по-късно печели и първия си медал – бронз от Държавно ученическо първенство. В 9 клас става републикански шампион на 1500 метра за младша възраст, дублира титлата си и в старшата възраст две години след това.
Като изявен спортист го взели казарма в спортната рота на ЦСКА и тогава, малко по принуда, за първи път бягал маратон на 18 години. Имал контузия и не участвал в състезания цяло лято и бил притеснен да не го пратят в някое обикновено поделение. За да заздрави позициите си, решил, че трябва да защити кандидат-майсторска степен. Избрал маратона и се хвърлил здраво в тренировки. В резултат направил рекорд на страната за юноши, който си стои непобеден и до днес.
Дошли времената на промените, които силно ударили икономиката, още повече спорта. Между 1990 и 1995 г. Йордан живеел в Несебър и се състезавал за местния клуб. И за него спечелил републиканска титла на 5000 метра при мъжете.
Същата година се върнал в родната Горна Оряховица и станал помощник на Иван Димитров в създадения преди няколко години лекоатлетически клуб „Локомотив 55”. Изявявал се като състезаващ се треньор. През 1996 и 1997 г. Горна Оряховица била домакин на Държавно първенство по полумаратон и Йордан станал трети. Един от неговите състезатели по това време – Марио Грънчаров, също стигнал до медалите от държавните шампионати.
Малко по-късно Йордан създал семейство, започнал работа и трябвало да прекъсне със спорта. Работата му била свързана с много тичане и движение, така че не усещал липсата му. До 2005 г., когато станал локомотивен машинист и подкарал влака. Е тогава си дадох сметка, че да стоиш само на стола и да нямаш движение, не става. Купих си нови маратонки и пак започнах, разказва Йордан.
Междувременно синът му Томи започнал да тренира и започнал да печели първите си медали още в най-ранна възраст. Желанието да поддържа форма и да помага на наследника мотивирало Димитров отново да влезе във форма. И досега тренира къде сам, къде с Томи, който вече е студент в Русе, но продължава да се състезава.
Тренировките на Йордан са на стадиона в Долна Оряховица или по пътищата, най-вече към Писарево. Повече от 10 години семейството живее в малкото градче, което навремето предпочели пред панелките в „Пролет”. Това ни бяха възможностите – или панелка на края на квартала, или къща в Долна Оряховица. Избрахме къща и не съжаляваме, споделя маратонецът.
Аз си имам стадиона в Долна Оряховица и съм си добре, за Томи обаче е по-трудно. Трябва да пътуваме до Велико Търново, защото само там има нормална писта и писта в зала. На горнооряховския стадион пистата вече за нищо не става. За съжаление след ремонта на футболния терен, за лекоатлетите стана още по-трудно. Бягаме в горичката, но това не е най-добрият вариант, когато се готвиш сериозно. Точно преди Софийския маратон стъпих на клон и си контузих глезена, бях на ръба дали ще участвам, разказва Йордан.
През последните години Йордан се насочил и към спортното ходене. Всяка година участва на Държавното и винаги е в шестицата, а има и две трети места на 20 км. Тази година дори е шампион на новата дисциплина 35 км спортно ходене с рекорд на страната.
Участва и в балканските първенства за ветерани. Последното било в Солун през септември и Йордан Димитров има пълен комплект медали. Бронз на 1500 метра, сребро на „балканска” щафета – квартетът бяга 800, 400, 200 и 100 метра и злато на 5000 метра спортно ходене.
По-рано тази година спечелил своята възрастова група в Търново Ултра. Последният успех е трето място в Софийския маратон. До края на годината му предстои и участие в маратона в Пловдив.
Пловдивския маратон ще трябва да съчетае с основната си работа като машинист.
Йордан има права за управление на всякакви машини и често работи заедно с екипа, поддържащ двата парни локомотива в горнооряховското Локомотивно депо. Сега им предстои отново да ги извадят за туристически пътувания в края на месеца, когато е и маратонът. Така че ще загрее за бягането с мятане на въглища в парната машина.
Подготовката за маратонско бягане е много трудна, затова и в последния момент се реших за Софийския. Само веднъж успях да направя едно по-дълго бягане до Бряговица и обратно и това ми беше тренирането. Та, признавам, че след 35 км ми беше много трудно и имаше и ходене. Целта ми беше да завърша, пък то взех и медал, смее се Йордан.
За маратона казват, че е религия, не спорт. Наричат го Короната на Царицата на спортовете и неслучайно всяка Олимпиада завършва с маратон. А за Йордан Димитров бягането е начин на живот. Тренира между и 3 и 5 пъти седмично, зависи как са му смените в железницата. Пробягва от 10 до 20 километра на всяка тренировка, според това дали се готви за състезание и каква ще е надпреварата. Пловдивският маратон вероятно ще е последното състезание за тази година. Но предстои Балканско за ветерани в зала, домакин на което ще е Истанбул. Лятната Балканиада ще е в Измир и българите се готвят да участват. Това са им достъпни дестинации, докато повече ще ги затрудни Европейското в Италия догодина. Затрудни не в състезателен смисъл, а в чисто логистичен, защото всеки сам си заплаща разходите – такси за участие, пътуване, нощувки и така нататък. Нищо че на почетната стълбичка развяват знамето на България.
Елена ВЕЛКОВА
