Две предложения за присъждане на званието Почетен гражданин на Горна Оряховица са внесени в Общинския съвет в срока, определен за номинации, който изтече на 15 април. И двете предложения са свързани с историята – проф. Васил Николов е сред най-големите имена на българската археология, а Йордан Димитров е създател на Музея в Горна Оряховица, който тази година отбелязва своята 60-та годишнина.
Номинациите ще бъдат обсъдени и гласувани в Общинския съвет и по всяка вероятност тази година Горна Оряховица ще има двама нови Почетни граждани. Отличията ще бъдат обявени в навечерието на Празника на града – 29 май и ще бъдат връчени на Тържествена сесия на ОбС.
АРХЕОЛОГЪТ ПРОФ. ВАСИЛ НИКОЛОВ, който в последния ден на 2021 г. навърши 70 години, е единственият горнооряховчанин - действащ член на Българската академия на науките.
Целият досегашен професионален път на акад. проф. д. ист. н. Васил Николов е на археолог-праисторик в Националния археологически институт с музей на БАН, като от 2003 до 2015 г. е председател на Научния съвет на НАИМ. Бил е член е на Общото събрание на БАН и на Управителния съвет на БАН. От януари 2017 до януари 2021 г. е заместник-председател на Българската академия на науките. През октомври 2021 г. е избран за академик на БАН.
Роден е на 31.12.1951 г. Основното си образование получава в Първо основно училище „Иван Вазов“ в Горна Оряховица, а средното – в Политехническа гимназия „Георги Измирлиев“. Завършил е специалност История с профил Археология в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ през 1976 г. През 1982 г. защитава първата си докторска дисертация („кандидат на ист. науки“). През 1991 - 1993 г. е стипендиант на Фондация „Александър фон Хумболт” в Института за пра- и ранна история и предноазиатска археология - Университет на Саарланд, Саарбрюкен, Германия, където подготвя втората си докторска дисертация („доктор на ист. науки“), защитена през 1998 г. Със стипендия от същата фондация многократно е продължавал изследванията си в немски университети. Работил е по няколко изследователски проекта, финансирани от Националния фонд „Научни изследвания” (София).
Има богат теренен археологически опит, който му позволява да развие методиката на проучването на праисторически селища и селищни могили. Освен това разпознава и изследва нов тип праисторически обекти на Балканите, а именно неолитните и халколитните ямни светилища. Открива и с екипа си проучва най-ранния в Европа праисторически солодобивен и градски център Провадия-Солницата, както и свързаните с богатството му най-ранни каменни крепости на нашия континент. Значителни научни резултати донасят многогодишните му теренни изследвания на селищните могили Караново (българо-австрийски разкопки), Капитан Димитриево и Крън, на неолитните селища Сапарева баня, Ковачево (българо-френски разкопки), Елешница и Мурсалево (съръководител). С особено значение са откритията му в раннонеолитното селище Слатина в София.
Сферата на научните му интереси обхваща новокаменната, каменно-медната и ранната бронзова епоха (VІ - ІІІ хил. пр. Хр.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа. Автор е на 14 самостоятелни и колективни монографии и на над 350 статии и студии в български и чужди научни издания. Утвърждава тезата, че първата европейска цивилизация се заражда и развива именно на Балканите, вкл. и в дн. български земи. Резултатите от научните си изследвания представя на над 40 международни конгреси и симпозиуми по праистория в чужбина и в страната.
Като директор на НАИМ полага много усилия за подобряване на физическото състояние на Националния археологически музей, както и за обновяването на неговите експозиции.
Главен редактор е на научните списания „Археология” (издание на НАИМ - БАН) и „Старини - списание за балканска археология” (1999 - 2005), както и на още поредица от научни издания. Редактор и съредактор е на общо 24 сборника със статии в България, 2 в Германия и 4 в Австрия (публикационната поредица “Тел Караново”).
Преподавателската му дейност е активна. Два пъти е бил гост-професор в Института за класическа археология на Залцбургския университет. Повече от 20 г. представя курсове от лекции по праистория на българските земи, Югоизточна Европа и Анатолия в няколко български университети. Научен ръководител е на дванайсет докторанти в НАИМ - БАН, СУ „Св. Кл. Охридски” и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, на един специализант от чужбина, както и на голям брой студентски дипломни работи. Отделни лекции е чел в много чужди университети и институти в Европа и САЩ. Той е един от най-активните популяризатори на достиженията на българската праистория през последните десетилетия.
Член е на няколко български и чужди институти и организации. Член-кореспондент е на Австрийския археологически институт - Виена, член-кореспондент е на Центъра за археология и история на културата на Черноморския регион (Хале, Германия). Почетен член е на Хумболтовия съюз в България и два мандата е бил негов председател, почетен член е на Института по археомитология - Себастопол (САЩ).
Получил е наградата за наука на Община Горна Оряховица (2001 г.). Носител е на Ордена за заслуги на Федерална република Германия (Bundesverdienstkreuz), на лента - 2008 г. През 2010 и 2013 г. е отличен от Министерство на културата като „археолог на годината“. Обявен е за почетен гражданин на Провадия - септември 2016 г. и почетен гражданин на София - септември 2017 г. Получил е почетния знак на Министерството на културата „Златен век“ - огърлие - май 2017 г.
Научната си работа Васил Николов започва още като студент с принос към историята на Горна Оряховица. През 1975 г. той публикува изследване „Неолитно селище в Горна Оряховица” в „Студентски проучвания”, 3, 1975, 21-40.
Неолитното селище е било разположено на терена, върху който е построена Гимназията и супермаркета. Датира от края на VІ хилядолетие пр. Хр. и е най-ранното селище на територията на общината. Неизвестно до 1974 г., когато случайно Васил Николов го установява по археологически материали в изхвърлената при строежа на супермаркета пръст. Студент е по история в ІІІ курс, когато подготвя и публикува в сборника Студентски проучвания статия с намерените находки. Статията е многократно цитирана.
През 1985 г. излиза „Горна Ораховица” - малка книга, която подготвя с учителя си по география и история в Гимназията Илия Константинов. Съдържа богата информация за историята на района, както и за историята на самия град до ново време.
„Характеристика на неолитната култура по средното течение на р. Янтра” излиза в Сборник Ряховец. Страници от историята на Горна Оряховица. В. Търново, 1994, 10-25. Статията е първи опит за обобщение на изследванията на неолитната култура в региона на Г. Оряховица през VІ хилядолетие пр. Хр.
Като председател на Съвета за теренни проучвания и директор на Националния археологически институт и музей – БАН, съдейства за започване на редовни археологически проучвания на крепостта Ряховец.
ЙОРДАН ДИМИТРОВ ТОДОРОВ е роден на 19 юли 1933 г. в с. Нова Върбовка и въпреки че не е кореняк горнооряховчанин, записва завинаги името си в културната история на града. Съвременниците му го описват като любознателен, педантичен, експлозивен и завинаги отдаден на любовта си към Отечеството и музейното дело.
От 1952 до 1954 г. учи във Въздушното училище „Г. Бенковски“ в Долна Митрополия, където завършва пълния курс за пилоти. След Женевското споразумение за намаляване на въоръжените сили той и много други пилоти са съкратени от военната авиация. Йордан Димитров се насочва към Шуменския институт и завършва българска филология.
През 1958 г. идва в Горна Оряховица, където е назначен за директор на Пионерския дом. Активното му включване в обществения живот скоро го извежда на поста първи секретар на Градския комитет на ДКМС. В Горна Оряховица, на 21 декември 1959 г., открива първата пионерска картинна галерия в България с оригинални платна на именити български художници. Тези творби по-късно стават основа за откритата по негова инициатива през 1973 г. градска художествена галерия в града (дн. ХГ „Недялко Каранешев“).
През тези години Йордан Димитров има значителен принос за развитието и дейността на читалище „Напредък“ в Горна Оряховица. На 21 октомври 1962 г., заедно с преподавателите Димка Атанасова и Илия Константинов, създават музейна читалищна сбирка – дата, поставяща началото на музейното дело в града, чиято 60-годишнина отбелязваме през 2022 г. Йордан Димитров е първият председател на детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Гусларче“, организирал множество концерти на ансамбъла в страната и чужбина. Изключително амбициозна е инициативата му за написване на съвременна история на Горна Оряховица. Огромният труд под съставителството на Димитров излиза през 1969 г. като юбилеен сборник за 100-годишнината на читалище „Напредък“ – историческо изследване, представящо културния живот на града в рамките на едно столетие.
Най-трудно постижимата цел, която Йордан Димитров си поставя, остава изграждането на градски исторически музей в Горна Оряховица, който да приеме и надгради създадената читалищна сбирка. През 1967 г. Димитров се дипломира в СУ „Климент Охридски“ със специалност История, профил археология и музейно дело. През следващите години Йордан Димитров и неговите съмишленици разгръщат огромна събирателска дейност на вещи, снимки и документи, съхранявани от горнооряховските фамилии като семейни ценности. Без да разполага със специален бюджет – Димитров обикаля мазета, тавани, пренася антики на ръка. Всички преустройства на бъдещата сграда и експозиционно оборудване прави с молби по предприятия, събиране на дарения и личен труд. С авторитета и контактите си успява да преодолее и съпротивата на Окръжния музей в Търново срещу създаване на горнооряховски музей. Трудът му не остава незабелязан, през тези години получава изключително примамливи предложения за работа (в това число – зам.-директор на Словашкия национален музей в гр. Мартин) – но Йордан Димитров отказва всички, за да види голямото си дело завършено.
Така на 2 юни 1973 г. се сбъдва голямата му мечта – на улица „Антим I“ в Горна Оряховица отваря врати Градският исторически музей (в сградата където се помещава и до днес). Усилията на Йордан Димитров са отличени с орден „Кирил и Методий“ II-ра степен.
От 1967 до 1975 г. Йордан Димитров оглавява на обществени начала новосъздадения Градски съвет за изкуство и култура. Благодарение на инициативността на Димитров за тези 8 години в Горна Оряховица са построени 9 паметника на видни дейци от различни епохи, поставени са 22 паметни плочи, посветени на значими за града лица и събития, поставено е осветление на скалата Камъка, създаден е вторият в окръга Клуб на дейците на културата.
В продължение на няколко десетилетия Йордан Димитров разработва теми от епохата на Българското възраждане и националноосвободителните борби. Взема участие в научни конференции, активно участва в написването на статии, съставянето на сборници, албуми, пътеводители, дипляни и др.
