Някога Военното училище във Велико Търново на практика представляваше цял квартал. При това доста гъсто населен. Имало е години, в които курсантите, преподавателите и обслужващият персонал са наброявали около 5000 души. Днес нещата не стоят точно по този начин, но и статията е посветена на едни други времена, в които ситуацията беше малко по-различна.
Освен всичко друго, през 90-те години на миналия век и контролът за влизане и излизане от Военното училище беше доста по-строг. Достъпът и до днес се осъществява през два Контролно пропускателни пункта - южен и източен. Преди години обаче съществуваше и така нареченото КПП „Гумата“.
Изобретателните курсанти бяха намерили начин да заобиколят официалния ред на излизане и влизане. Строгият режим по онова време не им позволяваше свободното пребиваване по дискотеки и барове, затова предвидливите бъдещи офицери бяха поставили гума от камион на южната ограда. Именно там е най-ниската част, като с помощта на приспособлението прескачането ставаше изключително лесно.
Така курсантите успяваха да обикалят спокойно питейните заведения и да се върнат необезпокоявани във Военния университет. Но тъй като и общежитията по онова време бяха с доста труден достъп, голяма част от курсантите се връщаха по стаите си през специално отворени прозорци. Като за нощните им подвизи обикновено разбираше само военният лекар. Твърде често курсантите попадаха в различни схватки по дискотеките, особено в култовата „Емона“, затова и медицинската помощ в края на нощта беше задължителна.
Всъщност за КПП „Гумата“ знаеше и тогавашното ръководство на НВУ, но по една или друга причина не искаха да осуетят свободната воля на бъдещите офицери. След като Военното училище започна да приема и студенти, потокът на посетители стана основно външен. До този момент КПП „Гумата“ служеше за изход на курсантите, а след това се превърна във вход на ухажори от града. Но с течение на времето импровизираното КПП се оказа напълно излишно.
Днес за него напомня само купчинка пръст, която е служила за основа на гумата. Разбира се, хиляди бивши курсанти си спомнят отлично как са прескачали оградата, за да се измъкнат за няколко часа от тежестта на пагона. Вероятно през годините е имало и наказани, но едва ли са били много.
Михаил МИХАЛЕВ
