В началото на месеца седем отбора от цялата страна си дадоха среща във Велико Търново в една драматична и адски забавна надпревара – Treasure Hunt или Лов на съкровища. Препускайки по улиците на Старо Търново и решавайки главоблъсканица след главоблъсканица, участниците в състезанието не само се забавляват, но и научават много нови неща за старата столица и изкуството. Общо взето това е принципът на всички подобни игри – да се раздвижи тялото и мозъкът. Този тип състезания са много популярни по цял свят, а вече и в България.
Търновският Treasure Hunt беше организиран от един артистичен млад мъж, който се е заел да прави бизнес в тази ниша. Той управлява единствената във Велико Търново Стая на загадките или Escape room, организира куизи – тип интелектуални състезания, както и състезания тип Treasure Hunt. Според него вече има общество в региона – най-вече във Велико Търново и Горна Оряховица, което има интерес към подобни забавления и това общество се разширява благодарение не само на неговите усилия, но и на усилията на други ентусиасти. Миналата седмица например имаше Фестивал на настолните игри, които също са от този тип интелектуални предизвикателства, които изкушават и Ангалот.
Представя се като Ангалот и май вече всички го познават с това име, което сам си е избрал още като ученик. Преди много години попада на една от първите книги на Толкин, отпреди „Властелинът на пръстена” и „Хобит”. Омагьосан е от езика на елфите и си избира име на техния език – Ангалот или Желязно цвете.
Завършил е изобразително изкуство във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и така свързва живота си с Велико Търново. През последните десет години е живял доста в Испания. Заминал за Майорка уж само за една седмица, но всъщност му се събират може би осем години на Иберийския полуостров. Работил там доста неща, но най-вече бил уличен художник. Връщал се е и е заминавал на няколко пъти. Но този път си мисли, че се е върнал завинаги.
При едно от завръщанията си през 2015 г. с още двама приятели създали първата Стая на загадките във Велико Търново. После той отново заминал за Испания, а желанието да се развие Стаята е една от причините да се завърне с намерението да остане. Другата причина е, че според него Велико Търново, а и българите въобще, се променят и то към добро. „Хората тук трудно го осъзнават, но ако можеха да се погледнат с очите на външен човек, щяха да забележат разликата”, казва Ангалот. „Някога представителният тип у нас беше „комплексираният простак”. Не че този тип е изчезнал, но виждам едно ново поколение, което е съвсем различно. Това е поколението на сестра ми, която е десет години по-малка от мен. Това са тотално различни хора – младежи, които не висят по цял ден в кръчмите или в интернет, а участват в различни събития и правят различни неща. Ето например в Търново има едно уникално място като клуб „Там”, където се организират страхотни събития и около което се е оформила общност от интересни хора. Като цяло животът в града е много по-раздвижен, цветен и интересен”, обяснява още Ангалот.
Самият той е отворен към всякакви експерименти и обича да смесва нещата, с които се занимава. Освен че рисува, той пише разкази и не се страхува от всякакви експериментални изкуства и ролеви игри. Използвал е като изразно средство и собственото си тяло. В началото в Испания е заработвал като жива статуя, а и сега понякога го прави в Търново, но вече за удоволствие и като предизвикателство.
За това експериментиране с жанровете го насърчила работата му в парти център „Джамбалая”. Всъщност той не казва, когато работих за „Джамбалая”, а когато бях в семейството на „Джамбалая” – такова място отдава на агенцията в израстването си. Бил е аниматор в центъра, участвал е в различни експерименти от типа на скрита камера и т.н. Заради освободеността и непринудеността, с която минава от роля в роля, го канят да участва и в проекта Escape room.
Създаването на стаята всъщност било провокирано от разрастващото се общество на играещите „Мафия” във Велико Търново. Това е вид ролева игра, в която половината от участниците са „убийци”, другите са „цивилни”. Никой обаче не знае какъв е другият, а трябва да го установи в хода на играта, като целта на едните е да „отстрелят” цивилните, а те пък искат да разкрият убийците. Играта е много популярна и това дава надежда на тримата приятели, че ще успеят със Стаята на загадките. Още повече, че от 2013 – 2014 г. подобни стаи масово навлизат и в България. В страната има около 150 стаи – едни затварят, други се откриват. Само че са концентрирани предимно в София, Пловдив, Бургас. В Северна България освен Търновската има стаи само във Варна и в Русе. Стаите имат и класация, правена от оценките на потребителите. Търновската общо взето се движи в Топ 5 по всички показатели, като за декори е №1.
Escape room или Стаята на загадките представлява вид интерактивна игра, при която хората имат възможност да се забавляват заедно, упражнявайки мисловната си дейност. Играе се от отбори – няколко души биват заключени в стаята и за да излязат, трябва да решат няколко загадки. Всяка стая си има сюжет. Търновската например е наречена Заверата и потапя играещите в духа на Възрожденска България с идеята те да изградят един таен революционен комитет и да вдигнат въстание. Но всъщност самата игра не изисква някакви исторически познания, а логика и способност да се изгради отборна тактика. За съвсем неопитните Ангалот предлага и нова стая „Умна и красива”, където и загадките са по-леки.
Този тип игри, включително куизите и лова на съкровища, развиват мисленето и създават екипен дух. Играят всякакви хора като професии и възрасти. Най-запалените по подобни игри са сформирали постоянни отбори, които обикалят всички Стаи в страната. Има един отбор, който е изредил всички български стаи и вече излиза да играе в чужбина.
Въпреки тези ангажименти, Ангалот продължава да рисува и да пише. Има издадена вече една книга с разкази, подготвил е и втора, но търси финансиране за отпечатването. Както и в другите си занимания, и в писането търси провокацията и смесването на жанровете. Определя разказите си в стил магически реализъм с елементи на абсурдност. „Обичам баланса между крайностите”, казва Ангалот. Нарекъл първия си сборник с разкази „Гириз production”. Събирането в едно заглавие на турската дума за мръсен канал, нечистотии и английската за производство, представяне е съзнателно търсено обединяване на противоречащи си на пръв поглед елементи. Самият сборник е произведение на изкуството, издадено в ограничен тираж. Шрифтът е направен от почерка на автора. Листите на книгата са съшити на ръка, а всяка корица е различна с оригинален литографски отпечатък на негова рисунка. Сборникът е придружен от диск с три аудиоразказа, които звучат с гласовете на Симеон Владов, Китодар Тодоров и Леонид Йовчев.
„Не се страхувам да бъда различен и не ме притеснява, ако изглеждам особен. Живея в хармония със себе си, защото правя нещата, които харесвам. Оптимист ме прави и това, че срещам все повече освободени хора в България и във Велико Търново.Те ще преодолеят ерата на „комплексирания простак”, казва Ангалот.
Елена ВЕЛКОВА
