Държавният архив във Велико Търново се сдоби наскоро с един любопитен документ, какъвто е този Правилник. Той е единствен по рода си, като, разбира се, не изключваме възможността да бъде окрит и в други подобни нам институциии, в това число архиви, музеи, библиотеки, читалища и др. Постъпва при нас като част от отчисления от Централен държавен архив необработен до този момент личен фонд на родения в Търново юрист и стопански деятел Константин Борисов Константинов.
Принадлежи на неговия тъст - запасния подпоручик и носител на Войнишки кръст за храброст IV степен от Медусъюзническата война 1913 г. Сталян Койчев Минчев. Константин Константинов е издънка на славни родове. Нека само да споменем, че баща му Борис Константинов (1891-1939) е от известния търновски род Чукови, с родоначалник Михо (1770-1875) от с. Балван махала, дн. с. Вишовград, Великотърновско, чийто син Пенчо Чуков (1810-1894) е сред най-видните представители в градския папукчийски еснаф. Майка му по бащина линия е от още по-виден род – внучка е на хаджи Павли хаджи Иванов (1814-1904) - търговец с голям размах, първи банкер на възрожденско Търново и член на Търновската община, чиято сестра Евгения е майка на видния наш държавник Стефан Стамболов (1854-1895).
Корените на рода, сред които се забелязват личности от голям калибър като княз хаджи Параскева х. Лука (1789-1821), Никола Пиколо (1792-1865) и Панайот Славков (1849-1925), могат да се проследят дори до 1750 г., до родоначалника Ангел Тахов (1750-1823). Майчиният му род по майчина линия произхожда от Елена, като негов родоначалник е родолюбецът и борец против гръцкото духовенство търговецът Никола Жеков (1802-1862). Родее се и с един от ръководителите на Търновската завера от 1835 г. хаджи Йордан Брадата (1780-1835).
Самият Константин Константинов получава висше образование през 1951 г. в Стопанския факултет на Софийския университет "Климент Охридски", със специалност „Народо-стопански науки“. През 1958 г. е вече на работа в Министерство на вътрешната търговия, във Вътрешнотърговските централи "Булет" и Държавно стопанско предприятие (ДСП) "Тексим", в последното като директор на кантора за хранителни стоки към „Дирекция за внос и износ на стоки за широко потребление“. Двете централи са емблема на упражняваната от тогавашната Българска комунистическа партия (БКП) държавна политика в използването на контрабандата в търговията. До 1968 г. тези икономически групировки се ползват с благословията и закрилата на първия човек в държавата – Тодор Живков. След разформироването на „Тексим“ Константин Борисов Константинов, от есента на 1969 г., е началник отдел във външнотърговската централа на ДСП "Разноизнос", където се пенсионира през 1981 г.
Онова, което той грижливо подвързва и завещава на Архива в София, а после и в Търновския архив, са творческите материали под формата на лични напечатани бележки и спомени. В тях Константин Константинов, в хронологичен порядък, придружен от богат снимков и графичен материал, дава сведения, някои от които малко познати и непознати, свързани не само с неговото детство и юношество, с професионалната му израстване, с миналото най вече на родното Търново и София, но и за миналото на родовете по майчина и бащина линия.
В търсене на родовите корени, той стига до 1750 г., опрян на предишни изследвания от близки родственици, към които няма как да пропуснем имената на контраадмирал Сава Иванов и о.з. полковник Георги Чуков. Допълвайки техните родови проучвания, заедно с компетентната техническа помощ на дъщеря си Недялка Константинова (по мъж Папазян), Константинов изготвя родословията на близки родственици по бащина и майчина линия, каквото е това на Стамболовия род, обобщено и разбито на Чуковия род, Жековия род от Елена, хаджи Павливия род с разбивки и Атанас Иванчевия род, които представляват ценно градиво в краеведските проучвания на Търново, Елена, Сухиндол, с. Ветринци, Великотърновско и др. Това е едно от достойнствата на личния фонд, в обем от 54 архивни единици. Другата е наситения с портретни графики, изготвени от него, на съученици, преподаватели от училищата и университета, колеги, близки и далечни роднини представят К. Константинов в малко известна светлина, като творческа и аналитична личност.
На трето, но не последно място, събирателската му страст към документите на близки и далечни роднини става причини да попадне и при нас гореспоменатият Правилник за слугите. Появил се във време, когато отношеннията слуга - господар е належащо да се урегулират нормативно, този документ е нагледен пример как са взети под внимание и защитени интересите и на двете страни. Самият документ е доста кратък, състои се от 7 листа, разпределени в 6 глави с 24 члена и е с формат на малка книжка, с размери 13 на 19 см. На заглавната му страница пише, че е одобрен с предписание №5934 от 22 юли 1903 г. на Търновския окръжен управител и че е издаден в скоропечатницата на П. Х. Панайотов. Какво накратко съдържа този документ:
В глава I „За слугите“ e дадено определението, че слуга или слугиня е онова лице, поставящо физическия си труд за по-дълго време от една седмица, без да се определя възрастова граница, както и че непълнолетните могат да се предлагат на трудовия пазар единствено със съгласието на родителите или настойниците си. В следващата II глава, озаглавена „Цаняване на слугите“, е упоменато, че за слугите е създадено Бюро за слугите към Общината и че всеки един господар е длъжен да снабди слугата си в тримесечен срок от издаването на този правилник със служебна книжка, където се вписва срока на службата, който се сверява и в регистъра. В забележка под този член 3 е допълнено, че на слугата се извършва медицински преглед от съответното санитарно отделение и то безплатно. Слугата е длъжен периодически да се подлага на медицински преглед, но също и ако господарят настоява, като резултатите от него се отразяват в служебната книжка. Подобно на днешните трудови книжки и тук в тази е задължително да се вписват освен имената, а също и размера на възнаграждението, свидетелствата за служба на други места и др.
Интересен е и чл. 6 от Правилника, отнасящ се за чуждите поданици, като за тях освен свидетелство от съответното консулство, са необходими данни за месторождението, самоличността и ... честта. Чл. 7 постановява, че омъжените слугини и дойки не могат да се цанят на служба без съгласието на мъжете си, а за дойките е предвиден и специален медицински преглед. Таксата за издаване на този документ от 4 листа е 1 лв. за слуга, получаващ 20 лв., и 2 лв. за този, който взима над 20 лв. месечно.
Тези книжки се пазят у господарите, длъжни да ги представят пред надлежните агенти за проверки. Последният член 11 от тази глава вменява на господарите добросъвестно да вписват срока за служба и какво е поведението на слугата. В забележка под линия е допълнено, че при невярна информация глобата към Общината е 15 лв. При лош и порочен слуга, а с вписана добра атестация, освен глоба от кмета, господарят отговаря и пред трети лица за щетите, причинени от слугата.
Следващата Глава III „Длъжностите на слугите“ е посветена на видовете задължения, които най-общо могат да се обединят в безпрекословно точно и вярно изпълнение, според силите си, на всички господарски заповеди, както и тези на близките му. Той трябва да ги приема с „благопристойност, скромност и покорство, без неприлични изражения“ към господаря, домашните и приятелите му. Освен това да бъде „постоянно“ трезвен, да не допуска свои родители, роднини и познати без позволение на господаря да нощуват в дома му, като заплаща всички щети, причинени от него. Забранено му е да напуска господарския дом преди определения срок.
Глава IV в два члена определя „Длъжността на господарите“, които се концентрират около това да дава заплата на слугата в определения срок, да се отнася с него „отечески“, да го държи в хигиенно жилище и да му дава добра храна, ако тя влиза в споразумението. Като и да се грижи за оздравявянето му, докато е болен, като го настанява при нужда и в болнични заведения, да го обезщетява със заплата за 10 дни, ако е по месеци цанен и за 1 месец, ако е условен за 6 месеца или годишно. Парите, които се дават на слугата като заплата, се вписват в книжката в присъствието на слугата, срещу подпис или пред свидетели.
Само да вметнем, че обикновената дневна надница в страната към 1900 г. е 1,45 лв. Но в покровителстваните от държавата индустриални предприятия тя рядко надхвърля и 1 лв. Повече взимат орачите и зидарите по 2,28 лв. Чираците обаче не могат да мечтаят за подобно плащане. За година заплатата им рядко надхвърля 200 лв., но поне храната им е осигурена.
Любопитна подробност е, че в онези години достатъчната за оцеляване годишна заплата се равнява на близо 1000 лв. Средната учителска заплата към 1900 г. не достига и 900 лв. (във Франция, Белгия и Холандия е двойна, във Великобритания е четворна по-висока). Министърът на вътрешните работи на България се разписва срещу 15 000 лв., а в Румъния достигат 24 000 лв.
За съпоставка ще цитираме и цените на основни хранителни стоки в страната към 1902 г., като единицата мярка е 1 кг. При месните продукти свинското месо струва 0,73 лв., прясната сланина е малко по-скъпа 0,86 лв., агнешкото и телешкото са с цена от 0,55 лв., краве масло е 1,70 лв., а 1 л. прясно мляко 0,25 лв. При бобовите култури, които са най-разпространени на тогавашната трапеза, за 1 кг боб трябва да заплатите 0,20 лв, леща 0,19, ориз 0,47 лв., картофи 0,09, жито 1,54 лв., ечемик 1,09 лв., овес 0,90 лв., докато плодовете са малко по-скъпи 1 кг ябълки е с цена 2,28 лв., същото количество круши струва 1,87 лв.
Връщайки се към Правилника за слугите, следващата V глава от него е отредена на случаите за напускане на службата. Чл. 16 определя тези възможности, а именно: когато не му се дава навреме заплатата, при преместване на господарското жилище в друга община, при болест и неспособност за слугуване, при често и последователно недохранване и живот във вредни условия и последно при смърт на някой от родителите на слугата. От своя страна господарят може да уволни слугата в следните случаи: при некадърност (неспособност) да върши службата, за която е условен, при посягане срещу господаря или някой от неговите близки, при кражба, за която е уловен, ако си послужи с името на господаря за вземане на дълг в пари или вещи, при отстраняване от двора на къщата без неговото знание, при порочно и безнравствено поведение, при задържане от полицията за пиянство, буйство и др. и ако не си поправи поведението след направените му забележки.
Последната VI глава е посветена на „Надзор за изпълнение Правилника и наказание на нарушителите“. Още първия чл. 18 от нея постановява, че надзора за точното изпълнение и прилагане на този нормативен документ се възлага на Бюрото на слугите при Общината. Още с издаването на служебната книжка чиновник от това ведомство дава точните наставления към слугата при изпълнение на неговите обязаности. Екземпляр от този правилник е напечатан в книжката за точно следене и изпълнение на задълженията на всеки един от слугите. При заявено от една от страните нарушение на предписанията на този документ, след изслушване на оплакванията им, те се поканват да се спогодят. При отказ от спогодба се съставя акт, на основание на който кметът глобява виновника в полза на общинската каса с 15 лв, сума равняваща се на обикновена десетдневна надница в страната по онова време. Всяко ненавременно напускане на службата от страна на слугата се обследва от това Бюро и ако причините за него се окажат неуважителни се разпорежда той да се върне при избягалия господар. Онзи господар, който приеме избягал слуга също се глобява с 15 лв. Съгласно чл. 22, при изпъждане без основателни причини преди крайния срок, без заплащане на труда, Бюрото по заявление на слугата се разпорежда за събиране на сумата и предаването й на него срещу разписка. Също според този член, като обезщетение от съответния господар се събира сума за заплащане и за следващите 15 дни ако слугата е условен месечно или за един месец ако е за 6 месеца или годишно. Чл. 23 определя глоба от 15 лв и за онзи, който склонява някой слуга да напусне един господар и отиде при друг преди срока на договора, както и онзи, който го приеме.
Това е един доста правдив за времето си Правилник, който отразява степента на развитие на наемния труд и нарасналите изисквания на тази прослойка от нашето тогавашно общество, както и механизмите на взаимоотношения и защита на двете страни.
Тихомир Тонков – гл. експерт, Държавен архив Велико Търново
