--900.jpg)
24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света - празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Като че ли съвсем естествено се подразбира, че заедно с училището, и читалището е средище за развитие на култура и просвета през периода на цялото си съществуване.
Няма българско село или град, или почти не се намира такова в България, в което да няма една представителна сграда в центъра, а понякога тя дори е най-представителната – сградата на местното читалище. Няма друга държава, в която всяко населено място да има такава. Или да иска да има. Сграда-светиня, понякога наравно с църквата, а ако няма църква в селото – тя е най-важната! Това е българското Читалище.
Първите читалища възникват благодарение на средствата, дарени от богати българи, които да спомагат развитието на културата и изкуствата. На 30. 1. 1856 г. е основано първото българско читалище в град Свищов. В учредителния протокол и програмата му е залегнала идеята за развитието му като архивно и музейно средище. Архивни сбирки се формират и към основаните през същата година читалища в градовете Лом и Шумен, а по-късно и в други градове. До Освобождението са основани 195 читалища, през 1987 г. в страната има 4288 читалища. През 1998 г. те са 3125 — 514 в градовете и 2611 в селата.
Може да се каже, че от читалищата впоследствие се обособяват и библиотеките, и музеите в страната. И до ден днешен те са своеобразен за българската действителност феномен, продължават да функционират. В немалко от тях се съхраняват и архивни документи. Тези документи не са известни на обществеността. По случай деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност Държавен архив – Велико Търново разкрива една малка, но значима за читалищното дело част, от тези архивни документи, за да станат достояние на широката общественост. На 24 май във Фейсбук страницата на Държавен архив – Велико Търново, ще бъде публикувана дигиталната изложба “Читалището – културен и духовен център“, която показва важни моменти от създаването и развитието на читалищата във Великотърновския регион по документи, съхранявани в Държавен архив – Велико Търново. Обект на изложбата са документи от читалищата във гр. В. Търново; гр. Свищов; гр. Бяла черква, общ. Павликени.
Ето някои интересни факти от читалищната история, разкрита от съхраняваните при Държавен архив документи:
На 30 ян. 1856 г. учителите Емануил Васкидович, Георги Владикин, Христаки Филчев, заедно с богатите търговци Александър Шишманов и Димитър Начович се събират в дома на Димитър Начович, за да положат основите на първото българско читалище. Целите им са да бъде създадена градска библиотека и да се подкрепят способни младежи, които да добият по-високо образование в чужбина. Емануил Васкидович дарява личната си библиотека от 800 книги, създавайки по този начин основата на библиотечния фонд на читалището. С течение на годините книжния фонд нараства и се открива и читалня. Наред с това развива и богата театрална дейност. Първото театрално представление е "Многострадална Геновева" и се състои на 1 февр. 1870 г., като то е началото на редовни театрални спектакли. С настъпването на Руско-турската война читалището прекратява дейността си. През 1884 г. в Свищов се създават славянолюбиви дружества „Кирил и Методий” и „Просвещение”, които след дарението от 200 хил. лв. на Кирил Аврамов през 1904 г., (решил да увековечи паметта на починалата си съпруга), за построяване на театрален салон и читалище в града, се сливат под името „Ученолюбиво и просветително дружество (читалище) Еленка и Кирил Аврамови”.
Целта на читалищата през годините на робството е да пробуждат националното самосъзнание на българите, да превръщат селото в средище на култура и просвета. През 1869 г. по инициатива на известния революционер Бачо Киро в Бяла черква се създава първото селско читалище „Селска любов”, преименувано по-късно в читалище „Труд”, чиято дейност превръща селото в културно и просветно селище, което се включва в националноосвободителните борби. За постигане на своите задачи се провеждат публични четения, сказки, вечеринки и др. Читалището разполага със значителен брой книги, списания и вестници, които ежегодно нарастват и достигат през 1944 г. близо 5 хил. тома. Наред с това през 1919 г. към читалището е изграден любителски театър, със самостоятелен устав и ръководство, който ежегодно изнася пиеси.
През същата 1869 г. група будни граждани основават в Търново читалище „Надежда” с идеята „да спомага за разпространението на просвещението между съгражданите ни и народа ни изобщо”. Избира се настоятелство, приема се правилник и устав. Първоначално то се помещава в църквата „Св. Никола”, като с разширяване на дейността му се налага няколко пъти да бъде местено на различни места, докато през 1886 г. на мястото на старата турска кадийница е построена новата читалищна сграда, в която се помещава и до момента. По-късно отваря врати библиотека, към която има и зала за четене на вестници. Към читалището е открито и неделно училище, в което „ да се учат да четат и смятат калфите и чираците”. Сформиран е „Просветен комитет”, който определя различни теми за сказки, които се изнасят пред търновските граждани.
С една основна цел възниква през 1896 г. и читалище „Искра” – във Велико Търново - да се дават повече знания и култура на учащите деца и юноши. Първоначално учителите Емануил Петров, Георги Неделчев, Йонко Пенев и Марийка Чукова основават Детска библиотека "Искра" – Търново, която да обслужва учениците от основното махлянско училище и през първата година тя се ръководи от тях. Читалищната библиотека подпомага бедни деца, откривайки трапезарии, участниците във войните и техните семейства. По това време се заражда и идеята за построяването на паметник на убитите във войните и се създава Първата самодейна театрална трупа от младежи, които започват да събират средства чрез своите представления, първоначално изнасяни на поляната, на импровизирана сцена, срещу волни дарения за вход. Сформира се и самодеен оркестър, който организира забави и вечеринки. На 14 авг. 1919 г. е свикано събрание, на което настоятелството отправя предложение да бъде построен „дом-паметник” в махалата, като в салона се постави паметна плоча на Маринополско махлянско читалище- паметник „Искра” и се търсят средства за постройка на нова сграда. Читалищното настоятелство организира предметна томбола с дарения от гражданите, взема се заем от Популярната банка, отпускат се средства и от Окръжната постоянна комисия. Ноем. 1929 г. е завършен първия етаж на зданието и читалището вече е в собствена сграда. Преместена е библиотеката, изнасят се представления от театралната трупа, сформира се и духов оркестър. Открива се и кино в театралния салон. Продължава събирането на средства, за да бъде завършен строежът на сградата. На 1 март 1944 г. читалищната сграда е завършена в първия си етап, като в източната част към нея е прилепена временна сграда за сцена. На първия етаж се намира киносалон с кинокабина, хол и каса. На втория етаж са разположени балкон за киносалона, стаи за персонала и библиотеката.
Народните читалища са израз на изконния стремеж на хората към просвета и култура, пример за силата на творческия дух на народа. Читалищата имат историческа заслуга за запазването и развитието на българския език, за зараждането на театралното, музикалното и др. изкуства, за развитието на библиотечното и архивното дело. Те са институция, съхраняваща паметта на времето, подхранваща дъха на настоящето и грижеща се за бъдещето на новото поколение. Читалищата продължават да развиват своята дейност и днес, като в малките населени места създават почти целия културен живот и запазват българските традиции. Ако трябва да се даде определение със съвременен пример, то Читалището е било за хората това, което днес е Интернет за нашето поколение. Да, така е! Място за научаване на неща, място и за собствена изява. То, разбира се, е било и нещо повече – имало е социален и възпитателен ефект. Затова традициите са оцелели през вековете, неизменно спазвани и поддържани от българите, където и да се намират те по света. Живеем с надеждата, че българският дух и род ще го има, разпръснат по света, но здрав и единен!
Боряна Маринова – началник на Държавен архив - В. Търново
Камелия Михайлова- гл. експерт в Държавен архив - В. Търново
