Вторник, 31 Яну 2023
            
Велико Търново Общество

Порцеланови антики пълнят свободното време на старшина Валерия Пенчева

  24.01.2023 09:42
Порцеланови антики пълнят свободното време на старшина Валерия Пенчева

С порцеланови антики е пълен домът на старшина Валерия Пенчева, старши специалист в Центъра за професионално и продължаващо обучение в Националния военен университет „Васил Левски“. Чашки за чай и за кафе в различна форма и големина, чинийки, пак в различна форма и големина, чайници за кафе и за чай, захарнички, солнички, латиерки, пръстени за салфетки, подложни чинии, чинии за хляб с разделители, фигурки и какво ли още не започва да вади Валерия от кутии, кашони и чекмеджета, когато започне да разказва за своето хоби. Признава, че няма идея колко части от порцеланови сервизи има, но е категорична, че, види ли някъде по сайтовете в интернет, поредното изкушение, знае дали вече го притежава или все още мечтае за него.

Всичко започнало, когато тя и съпругът й – бившият зам.-началник на НВУ о.з. полковник Евгени Пенчев, станали семейство. Тогава свекърва й им подарила български порцеланов сервиз. Младите влюбени имали и други чинии, затова Валерия старателно прибрала подаръка.

„Веднъж го извадихме и аз счупих едно плато. Жената нищо не каза, но на мен ми стане криво, затова, когато след време попаднах на група, в която предлагаха подобни части от сервиз, купих същото това плато. Започнах да чета, стана ми интересно и до днес порцеланът ми е хоби“, усмихва се Валерия и разказва, че не много отдавна България е била една от държавите с развита порцеланова промишленост, също като Англия, Унгария, Франция, Русия, Китай. Днес нашите заводи са само история. От време навреме в интернет се появява роден порцелан, но според колекционерите, той е старо производство.

„Порцеланът излиза и в старите къщи пуснати в продажба. Наследниците или не се интересуват от него, или не знаят какво богатство притежават, защото някога са наричали порцелана бялото злато. Хвърлят го в контейнерите. Много често хората търсят онези обикновени бели порцеланови чинии със син кант, защото са хапвали бобената яхния на баба именно в тях. Сантименти ги водят, но и това е причина да се превърнеш в колекционер“, казва още старшина Пенчева.

От 500 части може да е съставен един порцеланов сервиз. Затова и колекционерите ги събират бавно и методично, купувайки част по част от сервиза. „Чашите, които ние определяме като чаши за кафе и за чай, всъщност се водят мъжка и дамска чаша. Голямата е за него, по-малката, кафената, за дамата. Съответно чашите са в различна форма, като всяка форма си има име. Моята любима форма се нарича „ейвън“ – това е разлата голяма чаша. Чайникът за кафе се различава от този за чай, отново по големината и формата“, обяснява Валерия Пенчева. И продължава да изброява. В сервизите често има латиерки – това са малките канички за мляко, захарнички в каквито се сетите форми, солнички, двуетажни, триетажни, че и на повече етажи фруктиери за сандвичи и бисквити. Всички заводи за порцелан имат към сервизите си и фигурки на мъже и жени, а и на животни. Правят и порцеланови яйца в различна големина, които са изящни кутийки за бижута, освен че са украшение към сервиза.

„На марката „Queen’s Rosina China “ е първата чашка, която видях някъде в интернет и ме грабна с красотата си. Започнах да чета за английския порцелан и да следя какво излиза в групи и търгове. Така си набавям частите от сервизи – тук една чашка, там – чинийка, на трето място излиза фигурка. Но аз не съм просто пристрастена, харесва ми да чета за порцелана и марките. Всяка си има история. Най-масовият порцелан например е с рисунъка „Old Country Rose“. Той и най-дълго се е задържал на пазара. На практика почти във всяко английско семейство има такъв порцелан“, разказва старшина Пенчева.

После уточнява, че някога дори и в малките градчета на Англия е имало фабрика за порцелан. С времето гигантите започват да ги изкупуват, но запазват рисунъка. Цялата информация за името на серията, за годината на производство и мястото, се вписва в миниатюрния печат, който всяка част на сервиза притежава.

По печата истинските колекционери могат да разберат дали порцеланът е оригинален или не, дали е стар или е съвременно производство. Оригиналният и фин порцелан отразява светлината, освен това е много тънък. Рисунъкът е правен на ръка и това си личи по релефа. А още по-добрите колекционери знаят, че англичаните работят с костено брашно, а французите – с минерално вещество. „Най-трудно се правят съдовете, които имат капачета. Трябва да напаснеш съда и капачето, което е въпрос на точни изчисления, защото при изпичането порцеланът се свива“, обяснява Валерия. И допълва, че почти всички порцеланови сервизи са с позлатен кант, защото среброто се топи при изпичането.

Валерия признава и това, че в колекцията си няма например Meissen Мейсенски порцелан. Марката е немска, фина и много скъпа. Няма и от английския порцелан Wedgwood, който е известен не само с това че е съвършен, а и защото английската кралица го е подарявала на височайшите си гости. Има обаче няколко чашки от марката Paragon – чашки, чиито стени са малко по-дебели от яйчена черупка.

„Разбира се, че чупя, а и често ми ги доставят начупени. Но вкарвам красивите части в бижутата от медна тел, които правя. Е, може и да се залепят. В Китай го правят и вярват, че така дават нов живот на счупеното“, обяснява старшина Валерия Пенчева, която вече 27 години е в армията. Тръгнала от Военното училище в Шумен, минала през международна длъжност в Белгия и от 2007 г. е в НВУ. Когато приела службата тук, нямала намерение да се задържа още дълго в армията, но… срещнала съпруга си и все още е в униформа./ източник: НВУ „Васил Левски“


Ключови думи
старшина Валерия Пенчева НВУ