Преподавателки по български език и литература от три поколения, всяка ученик на предишната, правят уникален екип в СУ „Георги Измирлиев”. Марияна Кирова, Йорданка Кушева и Благовеста Кукова са се засичали вече в ролята на учител и ученик, а сега са заедно в стремежа си да накарат децата да заобичат литературата и да познават българския език.
Ветеранът в това трио е Марияна Кирова. Тя е ученичка на Гимназията и е завършила тук преди 40 години. „Учехме в старата сграда и точно по наше време се направи новото крило. Давали сме трудодни на строежа. Всяка промяна в училището за мен е трепет, защото съм участвала и с труд“, спомня си Марияна Кирова.
Завършила българска филология и тогавашният директор на Гимназията Емил Попов я поканил да се върне като учител. Била на 23 години, а в първия й випуск се оказала тогавашната осмокласничка Йорданка Кушева.
„Тогава бяха много класове и много деца. Помня с любов този випуск, бяха все умни, търсещи и можещи момчета и момичета. Всички се реализираха и сега са лекари, учители, бизнесмени, научни работници“, припомня си първите учителски години Марияна Кирова.
„Бяхме клас с профил „Химия и биология”, но госпожа Кирова така ни подхвана, че три момичета от нашия клас успяхме да стигнем до национален кръг на олимпиада по български и литература. Беше добър преподавател и много добър човек“, спомня си пък нейната ученичка и вече колежка Йорданка Кушева. Тя е трето поколение възпитаник на Гимназията, а децата й са четвърто. Също завършила Българска филология и веднага влязла в учителската професия, но в СУ „Вичо Грънчаров”. Сред възпитаниците й има много познати днес лица, добили и национална известност като певеца Николай Манолов например.
Сред първите й ученици била и Благовеста Кукова. Бяха умни деца и най-важното четящи. Чувствам се удовлетворена и знам, че съм си свършила работата добре, като виждам Благовеста днес като мой колега, казва Кушева. След девет години учителстване животът я отвел в съвсем друга посока – началник отдел в Общината, после и зам. кмет. Но преди 3 години отново се озовала зад преподавателската катедра. И тук заварила своята бивша учителка и някогашната си ученичка.
Благовеста Кукова имала известна забежка към техниката и в 9 клас се прехвърлила в ПГЕЕ „М. Ломоносов”. След края на средното училище обаче нямала никакви колебания и също се насочила към Българската филология във ВТУ. И се озовала учител в СУ „Георги Измирлиев” през 2015 г.
„Когато Благовеста дойде в училище, аз й бях първият наставник. След няколко години към нас се присъедини и Йорданка Кушева. Веднага се възползвах от творческата й нагласа и я поканих на открит урок в 12 клас, за да говорим за Петя Дубарова. Тя завърши със свое стихотворение и учениците бяха запалени“, разказва Марияна Кирова.
Така трите, предавали и приемали опит през години, работят заедно в един уникален екип. Взаимно се допълваме. Различни сме, но оценяваме това, което другите ни дават и имаме какво да дадем, казват и трите преподавателки.
Имат една обща болка. Днешните деца са много умни, умело боравят с технологиите и бързо набират информация. Но малко четат и трудно изразяват мислите си, особено писмено, тревожат се филоложките на Гимназията.
„Май ние бяхме последното четящо поколение, смее се Благовеста Кукова. Първият ми випуск все още четеше, сега са вълшебници с техниката, но трудно разбират, когато се сблъскат с по-дълъг текст“, добавя най-младата в триото.
„Трябва да се намери баланс между технологичните умения и умението да се мисли и да се изразява мисъл. Тук своя роля трябва да поеме семейството, което да общува повече с детето, да го поощрява да чете и говори. Необходимо е и учебната програма да се промени така, че да се намери това равновесие между работата с технологиите и хуманитарното образование“, добавят Йорданка Кушева и Марияна Кирова.
Трудности в работата с деца винаги ще има, но пък радостта и удовлетворението са повече. Важното е, че сме добър екип и работим в спокойна и стимулираща среда. Все пак сме в Гимназията – най-доброто училище в града, обобщават трите преподавателки.
Елена ВЕЛКОВА
--135.jpg)
