Камбанарията на най-старата църква в Горна Оряховица е заплашена от срутване, ако не се вземат спешни мерки за укрепване на основите и подпорната стена на западната фасада на храма. Има сериозни пукнатини и пропадане и не е далече времето, когато цялата стена може да рухне, а след нея и камбанарията, обяснява предстоятелят на „Св. Атанасий” отец Петър.
Опитваме се да помагаме на свещеника, за да поддържа църквата, но ни трябва по-широка подкрепа и от бизнеса, и от институциите. Това, което можем, е да не позволим дворът на храма да се превърне в сметище, змиярник и развъдник на бездомни кучета. Но и това става трудно, ако не осъзнаят повече хора, че трябва да се включат, добавя общинският съветник Иван Атанасчев, който живее срещу църквата и се е нагърбил с мисията да помага.
Първият храм, построен на мястото на днешната църква „Св. Атанасий”, е още от 13 век, твърди свещеникът. Според други данни е от 15 век, но със сигурност духовна дейност тук е имало повече от 6 века. След голямото земетресение от 1 юни 1913 г. „Св. Атанасий” е единствената оцеляла църква в града. Но късметът я изоставя в по-ново време.
Най-старата ни църква днес е най-изоставена, казва Атанасчев в опита си да привлече съмишленици. Всъщност това не е точно така, защото друг знаков храм - „Св. Никола”, където Горна Оряховица е обявена за град, и красива църква като „Св. Йоан Рилски” в Калтинец са в още по-лошо състояние. За селските църкви да не говорим. Но е безспорно, че има нужда от помощ за „Св. Атанасий”.
Когато отец Петър Маджаров поема храма в края на миналия век, той е в окаяно състояние и задачата на свещеника е да намери подкрепа за ремонт. Организира се сериозна кампания и се набират средства. В началото на новото хилядолетие към храма се прави параклис, за да не прекъсват службите, а започва и укрепването на старата църква. Ремонтът е завършен през 2007 г. 15 години по-късно има улягане и обновените стенописи се пукат, но големият проблем е на западната стена, в по-новата част от църквата, над която е камбанарията. Там пукнатините са големи и положението става все по-сериозно след всеки голям дъжд.
Когато дойдох в квартала, ме подразни занемареността на двора. Има хора, които минават по улицата и хвърлят боклука си през църковната ограда.
Беше се получило нещо като сметище. Като се хванахме да го разчистим, изнесохме пет камиона с боклук, разказва Иван Атанасчев, който си е поставил за цел да направи от църковния двор парк. С приятели изчистили покрай църковната ограда и насипали пясък, а откъм централния вход насадили туи от Държавния разсадник в Джулюница. С дъщеричката си засадили и млади фиданки в двора, в който има няколко вековни дървета. Насипали с фрезован асфалт, дарен от БКС, пътя от западния вход до храма. От там влизат катафалките, а по-рано трябвало на ръка да внасят покойника още от пътя. Сложили и няколко пейки от ЕТ „Енчо Енчев”, за да има къде да отморят възрастните хора, дошли за молитва. Сега се кани да възстанови пътеките в двора – купил е материали, но търси още подкрепа за работата.
С възнаграждението си от Общинския съвет се опитвам да помагам на църквата, но това не е достатъчно. Трябват ни още хора, които да се включат. Особено като става дума за подпорната стена от запад – там си е сериозен ремонт и трябват професионалисти, а и повече средства. Все пак става дума за историята на Горна Оряховица и за един паметник на културата. Мисля, че е задължително и институциите да вземат отношение и да се направи и задвижи проект за ремонт. Да помогнем, докато не е късно, призовава Атанасчев.
Елена ВЕЛКОВА
