Ако тръгнете на разходка под южния склон на Камъка, подминете „Джевана” и после до резервоара свиете наляво, вървите и си мислите, че сте в пустошта, изведнъж ще се озовете пред хиляди млади овошки. По това време на годината повечето вече са напъпили и някои са обсипани в цвят. Побелелият скат някак не се връзва с представата ви за дивотия, но пък току пред вас пробягва фазан. Спира, оглежда ви и сякаш чака да нагласите телефона за снимка, но точно когато уж сте готови, се шмугва в треволяка.
Някога до тук са стигали нивите на ТКЗС-то. Повече от 40 години обаче този район бил напълно запуснат и нивите обрасли с храсти и дървета. Днес тук има хиляди сливови овошки, които се простират на повече от 30 декара по терасите, старателно оформени по южния скат на платото.
Овощната градина е създадена от Иван Атанасчев, който е сред младите общински съветници в ОбС – Горна Оряховица.
На този етап градината му е повече хоби и не е ясно дали някога ще върне труда и инвестициите, вкарани дотук. Е, всички българи пият ракия, поне за това ще станат сливите, смее се Атанасчев. Малко по-късно става ясно, че за него градината не е толкова бизнес, колкото страст.
Преди години той продал имоти във вилната зона и започнал да инвестира в запуснати ниви под Камъка. Първоначално идеята му била да направи овцеферма по програма „Биоземеделие”. И още не се е отказал от този замисъл, но се оказало по-сложно и ще му трябва повече време. Междувременно обаче изкупил близо 100 декара под платото и преди четири години започнал да прави сливова градина. Подкрепата идва от „Биоземеделие”, което върви със съответните ангажименти – без химикали, само с органични торове и препарати на медна основа. Сертифицирана фирма прави проби на почвата и растенията всяка година, за да контролира чистотата им. Отглеждането на каквато и да е култура по програмата за биоземеделие се подкрепя със съответните субсидии, но си е доста по-трудоемко и с по-малка доходност от обичайното земеделие.
Атанасчев обаче още не мисли за реколтата. Дръвчетата са му много млади и първата му реколта миналата година е по-скоро символична.
Той все още е на вълна строителство, благоустровяне и разширяване на площите с овошки. И докато се занимава с първата фаза от проекта си, се влюбил в мястото и работата и вече иска да си направи къща, а защо не и парк. Поощрява го и дъщеричката му, която е най-щастлива да играе сред овошките. А и мястото наистина е вълшебно - с невероятна гледка към града и към Арбанаси.
Учените смятат, че под южния склон на Камъка е имало стари поселища и тракийски светилища. Очевидно още траките са усетили особената сила в това място.
Ако дойдете рано сутрин и видите лъчите на слънцето вече да докосват върховете, а по-долу да се стеле мъгла, оцветена в много цветове, може би ще разберете магията и защо съм така запален, казва Атанасчев, показвайки снимки от такива утрини.
Основният му двигател обаче е собствената му природа. С парите, които съм вкарал тук, можех цял живот да си пия кафето на центъра и да псувам как няма работа и колко е лош животът. Аз обаче обичам да работя с ръцете си и не мога да стоя на едно място, обяснява още Иван.
Това, което е направил дотук, наистина е минало през ръцете му. Има един постоянен работник и двамата се справят с постоянно разширяващата се градина. Вярно е, че дотук работата е свързана с много техника, която Иван наема. Нивите, които купил, били напълно занемарени, обрасли с храсти и дървета. Първият етап бил да започне прочистването. Изчистени са около 30 декара и има още много, но това е работа с далечна перспектива.
Почистените терени се оформят терасовидно, насипва се първо много фин пясък, след това и хумус, а за накрая и малко чернозем около вече засадените овошки.
Всичко това е много работа, която обаче увлича, а не омръзва, поне засега. Покрай овощната си градина Иван решил, че ще стане общински съветник. В началото бил изненадан колко пречки среща от различни институции, колко проблеми му създават хора, които просто не могат да разберат защо някой си дава тоя труд. Дадох си сметка, че цялата ни система е така настроена, че да мачка хората с малък бизнес. И тогава поисках да направя нещо, за да помогна на такива като мен и на тези, които ще тръгнат по същия път. И сега в Общинския съвет се опитвам да помагам на животновъдите с малки стопанства, на дребните търговци, на хората, които сами работят в своя бизнес и срещат само пречки отвсякъде, обяснява Атанасчев.
При него спънките много често помагат, но пък и той не е от хората дето се предават. Искал да си прокара вода за поливане навремето, но му попречили. Но пък се оказало, че има местни водоизточници и той вече има няколко кладенеца, които се пълнят с подпочвена вода. Докато прочиствал храсталаците, се замислил за какво може да се използват орязаните клони, така му дошла идеята за компост от клони и листа. В момента е започнал процедура в РИОСВ за изграждане на площадка за събиране и третиране на биоразградими отпадъци. Поръчал си е мобилна дробилка за дървесина, с която ще раздробява клони и дървесни стволове. Идеята е когато се прочистват паркове, улици и дворове в Горна Оряховица, изхвърлените клони и шума да не отиват на сметището, а да се събират на неговата площадка и да се превръщат в компост, с който ще наторява дръвчетата.
Мястото е толкова красиво, че се радвам, когато го споделям с другите хора. Искам да направя така, че на хората, които се разхождат насам, да им е удобно и хубаво, обяснява още Иван, който иска да оформи и нещо като парк покрай своите сливови дръвчета. Майсторът на паркова мебел от Долна Оряховица Енчо Енчев му дал идеята. Той му подарил една пейка, като казал, че иска да сяда на нея, когато си разхожда кучетата. После Иван забелязал как възрастни жени идват и сядат между дръвчетата и се наслаждават на гледката. Покрай това се замислил как да подреди по-добре своята градина, започнал да купува храстчета туя и да ги засажда покрай пътя, ще сложи още една пейка на следващата тераса. Дъщеричката му пък му дала идея за детски люлки, които ще монтира на едно от нивата. Междувременно пуснал двайсетина фазана между овошките и те вече опитват да създадат потомство.
Сега Иван събира яйцата, за да ги излюпи в инкубатор и да увеличи птичето си царство.
Все още е много в началото и не се вижда какво ще стане, но на мен ми е в главата. Ще бъде красиво, но иска много работа още, обяснява Атанасчев, показвайки къде какви идеи има. Живот и здраве, ще стане, защото той очевидно не се плаши от работа. И е като водата, която винаги намира своя път.
Елена ВЕЛКОВА
