Единственият българин, печелил медал от Световно първенство по спортно ориентиране за страната, е роден в Горна Оряховица и гради бъдещето си в родния край, независимо че се ориентира добре навсякъде – от родината на своя спорт - Скандинавието на север, до Бразилия на запад и Австралия на югоизток.
Иван Сираков преподава във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, състезава се за „Вариант 5” от Търговище, тренира в Горна Оряховица и работи с ентусиастите, реализиращи един от най-вълнуващите екстремни маратони в България – „Търново Ултра”. Той е само на 34 години, но има зад гърба си почти четвърт век в спорта. По всичко личи, че това е само началото…
А съвсем началото било в края на миналия век, когато Иван бил ученик във Второ основно или сегашното СУ „Вичо Грънчаров”. Михаил Кожухаров, който по това време работел с горнооряховския клуб по ориентиране „Камъка 93”, обикалял по училищата и събирал деца за тренировки. Записали се над 100 хлапета, едно от които бил Иван Сираков, който тогава още нямал 10 години. Само след няколко месеца от цялата тази армия ентусиасти останал само Иван. През пролетта на 1998 г. той се явил на първото си състезание за купа „Царевец” и спечелил при най-малките до 10 години. Еуфорията от първата победа окончателно свързала Иван с този спорт. През годините той се е изявявал и като лекоатлет, и като ултрамаратонец, и участник в екстремни състезания, а участва и на колоориентиране. Има успехи във всяко едно начинание, но голямата страст си е класическото лятно ориентиране. Там са и постиженията, поставящи го сред световния елит в този ужасно конкурентен спорт.
След разпадането на „Камъка 93” в началото на новото хилядолетие, Сираков преминава в „Трапезица 1954”, оттам във „Вариант 5” в Търговище, за който се състезава и до момента. Въпреки че е много близък с търновския клуб „Браун тим”, на който помага във всяко едно отношение. Правилата в ориентирането му позволяват да се състезава и за чужди клубове и от 2010 до 2015 г. той е бил част от норвежки клуб, а от тогава досега е в клуба „Стора туна” от Швеция.
Скандинавците са измислили ориентирането, там това е най-масовият летен спорт и има няколко състезания, които събират десетки хиляди участници. Пандемията, разбира се, промени и тези традиции, но вече са на път да се възродят и спортът отново да си заеме полагащото му се място в спортния календар на северните държави.
Северняците си остават най-добри в ориентирането и сега. Впоследствие запалват и почти цяла Европа, като особено добри постижения вече правят състезатели на Швейцария, Франция, Чехия, Прибалтийските държави. България е по-назад в тази класация, но също има доста запалени по ориентирането. Нашите постижения са по-добри в ски варианта му, където имаме състезатели на световно ниво.
Иван Сираков е един от двамата най-успешни летни ориентировачи на България. Той е единственият с медал от Световно първенство, като печели бронз от Световното за младежи в Австралия през 2007 г.
Година преди това става европейски шампион за юноши в Словения. Другият българин с медал от голям шампионат е Кирил Николов – Дизела, който има сребърен медал от Европейското през 2012 г. Дизела също се състезава за скандинавски отбори и е печелил две от големите щафети, които събират над 25 000 състезатели.
Конкуренцията в лятното ориентиране е убийствена и най-добрите състезатели са сред победителите и в лекоатлетическите надпревари, в трейл и ултрамаратонските бягания, където често участват. Самият Иван Сираков е печелил медали от лекоатлетическите състезания в България, както и от всички други екстремни бягания, в които се е впускал. Добрата физическа подготовка е първото изискване за ориентирането. Колкото и да си добър с картата, не бягаш ли, не можеш да успееш. Но пък и не е само бягане, трябва да се справяш и със загадките по маршрута, сътворен от организаторите на всяко състезание.
Сигурно няма хора, които да са се захванали сериозно с ориентирането и да са се отказали. Затова и няма нито долна, нито горна граница за нашия спорт. Първите състезания са за деца до 10 години, но всъщност започват и доста по-малки с родителите си. На последните световни имаше състезатели над 95 г. и при мъжете, и при жените. Правилата са такива, че има състезания за ветерани и всеки може да остане в спорта докато сам реши, разказва Иван.
Може би най-голямото предимство на ориентирането е неизвестността, която поддържа тръпката във всяко едно състезание. Разбираш маршрута едва на старта и дори със съвременните технологии не можеш да се запознаеш предварително с трасето, по което ще трябва да минеш. Всяко едно състезание е уникално, поставя те пред съвършено различни ситуации и трябва да решаваш различни проблеми. Трябва да го правиш и бързо, така че си винаги под напрежение. Но заради това пък винаги има тръпка. И дори сега, след почти 25 години в спорта, винаги усещам вълнение на старта дали ще се справя по най-добрия начин, споделя Сираков.
Другото, което свързва хората с тоя спорт, вероятно е природата. Колкото и набързо да минаваш по маршрута си на състезание, няма как да не забележиш красотата на света около теб. А и реално по-голямата част от тренировките са навън, сред природата, което може би някак балансира напрежението от бързото правене на избори, налагащо се от самия спорт.
Ориентирането го отвело на три континента извън Европа, в която може би няма страна, в която да не е бил. Бразилия и Австралия си остават най-екзотичните му дестинации досега, но пък едно от най-запомнящите се и интересни състезания, в които е участвал, било във Франция – Световното през 2010 г. Това е вероятно най-техничният терен, на който се е състезавал, съчетал много релеф, стръмнини, гъстота на гората и още препятствия, правещи състезанието запомнящо се.
Всеки един спорт дава важни житейски уроци. Той учи на дисциплина, отговорност, самостоятелност и решителност. Особено пък нашият спорт, в който трябва да бягаш бързо, но и да мислиш бързо и да вземаш бързи решения под стрес, е много добър учител. Мен ме направи рано самостоятелен с всичките тези лагери и състезания от 10-годишен, казва още Иван.
Ориентирането го срещнало с безброй хора и му дало десетки приятелства. Има познати навсякъде в България и близки, на които може да разчита във всяка една сфера. Спортът го срещнал и с приятелката му. Кристина Иванова също е националка и е най-добрата българка в ориентирането за момента. Тя работи с деца в новата група, която „Браун тим” направи във Велико Търново и общо взето двамата с Иван напълно оправдават неговата максима, че ориентирането е прекрасен семеен спорт.
В последните три години спортът трябваше да преодолява неестествени препятствия заради ковид ограниченията. През 2020 г. нямаше световни и европейски първенства по ориентиране и въобще почти никакъв спорт. На следващата година, макар и с много ограничения, но поне се проведоха големите събития като Европейско и Световно. Очаква се 2022 г. да върне спорта към предишния ритъм. През това време обаче Иван Сираков направи крачка напред в живота си извън състезанията. Той защити докторантура във ВТУ и вече е асистент в катедра „Теория и методика на физическото възпитание” в Педагогическия факултет на Университета във Велико Търново. Освен че се занимава с бъдещите учители по физическо, той води спортни часове на студенти от другите факултети.
Като приятел на „Браун тим” участва активно в подготовката на събитията, организирани от клуба, които стават все по-популярни в България. Само преди дни завърши седмото издание на „Търново Ултра”, което счупи всички рекорди по интерес, привличайки стотици спортни ентусиасти, пуснали се на байк, трейл или дуатлон. Календарът на ултрамаратоните в България става все по-наситен и вече има уикенди с по 2-3 състезания едновременно. „Търново Ултра” обаче е може би най-прогресиращото сред тях, като всяка година подобрява не само количественото, но и качественото си съдържание. В седмото състезание, което предложи бягане в пресечена местност на 13, 33 и 53 км, колоездене на 30 и 48 км и дуатлон, смесващ и двете предизвикателства, участваха над 1200 любители на екстремния спорт, сред които и най-добрите български атлети, както и състезатели от Румъния.
Добрата организация е първото условие за този прогрес. Над 50 човека, които работят на изцяло доброволни начала, са ангажирани с подготовката на „Търново Ултра”. Това си е скъпо начинание, но организаторите са решили, че ще го правят така че да е достъпно за повече хора. Таксите са възможно най-ниски. Всеки участник получава старт пакет с подарък и накрая медал. Към всеки има лично отношение и целта е да се създаде общност, всеки да се почувства щастлив и да се върне отново. За елитните състезатели, разбира се, има и голямо предизвикателство и съвсем строго спортно отношение.
„Търново Ултра” предлага също така много интересен, разнообразен и красив маршрут с различни степени на трудност. Тази година включихме преминаване през крепостта Ряховец, край хижа „Божур”, Камъка, после през Арбанаси и се слиза до Стадиона в Лясковец. Трасетата са комплексни и с много различни препятствия. Харесват се както на любителите, които оценяват красотата по маршрута, така и на професионалистите, които преследват първите места, обяснява Сираков.
Организаторите полагат всички усилия състезанието им да е „екофрендли”. В навечерието му беше организирано голямо почистване покрай Янтра съвместно с общинското предприятие „Зелени системи”, което извози четири големи камиона с боклук. След края на състезанието пък отново всичко беше обрано по цялото трасе, като не остана и следа от маркировката.
Иван участва в организацията на „Търново Ултра” от самото начало, но вече е част от организацията и на още по-големи проекти. Тази есен България ще е домакин на Световна купа по колоориентиране за мъже и жени, както и на Световно първенство за ветерани и младежи. Състезанията ще са в региона на Търговище и Попово, а Иван Сираков ще е главен съдия на този голям международен форум, който ще събере най-добрите колоездачи сред ориентировачите.
Заедно с това Иван се подготвя за двете големи състезания в лятното ориентиране – Световното първенство в Дания от 26 до 30 юни и Европейското в Естония от 1 до 7 август. Този път Сираков ще е в ролята на състезател и вече опитва да вдига натоварването в подготовката си за големите изпитания, които го очакват това лято.
Елена ВЕЛКОВА
