Днес се прибираме вкъщи с мъжа ми след повече от седмица битка с болестта в COVID отделението на МБАЛ „Св. Иван Рилски”. Беше трудна седмица. Не защото състоянието ни беше толкова тежко, а най-вече заради страха – че сме възрастни, че имаме други болести, че може да нямаме късмет. Този страх е по-страшен и от самата болест. Ако не бяха постоянните грижи, спокойствието и сигурността, която вдъхваха хората, работещи в Болницата, не знам дали щяхме да се преборим. И понеже няма как лично да кажа на всеки един от тези хора: „Благодаря ви, покланям ви се”, го правя чрез вас.
А и бих искала всички, които четат това, да се замислят. Какво щяхме да правим сега - в тази криза, ако Болницата беше фалирала, ако я бяха затворили?! Благодаря на д-р Иванов, на екипа му, на всички, които помогнаха лечебницата ни да се стабилизира, че ги има. На всички други ще кажа: Пазете си Болницата, пазете си лекарите. И дано не се налага лично да се убедите колко са ни нужни и колко чудесно се справят с кризата.
Как разбрах аз? На 25 март, в 16 часа, се озовахме в Спешна помощ с мъжа ми. И двамата с положителен PCR тест. Посрещна ни абсолютно подготвен и организиран екип. Веднага извикаха дежурния лекар – д-р Ковачев, започнаха изследвания – кръв, рентген и т.н.
В 19 часа вече бяхме настанени в Инфекциозно отделение, а в 19:15 започнаха процедурите за лечение. Една седмица бяхме под грижите на страхотния екип на д-р Дария Пулова – не мога да изброя всички лекари, медицински сестри и санитарки, но те си знаят колко са добри. Вежливи, точни, без никаква паника, накараха ни да се отпуснем и да не мислим, че сме обречени. На всеки 2 часа някой ни наглеждаше - дали ще измери кръвно, сатурация или ще даде лекарство, но се чувствахме непрекъснато под наблюдение.
Отделението е за ремонт и условията не са най-добрите. Но в тези условия хората правят чудеса и искрено им пожелавам скоро да работят в по-добра среда.
Благодаря ви за отличната работа, горнооряховски медици. А вие, горнооряховчани, си пазете Болницата и лекарите. В труден момент разбираме колко са ни нужни.
С огромно уважение към всички хора в МБАЛ „Св. Иван Рилски”: Цонка и Михаил Христови.
