За годините си като военен кореспондент и за това как изглежда войната, когато си в нея, за самозаблудите, с които често се опитваме да оправдаваме злото и за всички неизбежни последствия от нашите действия говори пред офицери и курсанти в Националния военен университет „Васил Левски" Бойко Василев. Водещият на „Панорама" гостува във Военния университет по покана на началника бригаден генерал Иван Маламов и се включи в поредицата от срещи „Лектори – вдъхновители".
„Аз бях на 24 г., когато за първи път отидох на война като репортер на „Панорама". И само една скоба ще отворя, за да ви кажа, че съм може би първият случай на човек, който първо е бил в истинска война, след това в казармата. Но да се върна към моята командировка в Босна. Бойните действия продължаваха вече година и половина, а аз отидох с една много романтична представа за войната. Смятах, че се сражават рицари срещу рицари, че войната е зло, но в това зло героите и добрите винаги побеждават. И, разбира се, се сблъсках с реалността и в реалността видях невъобразими неща". Така Бойко Василев започна лекцията си, с която прикова вниманието на всички курсанти в залата.
Водещият на популярното публицистично предаване „Панорама" призна пред бъдещите офицери, че точно защото е бил военен кореспондент, изпитва най-дълбоко уважение към Българската армия и вярва, че изборът, който те са направили, е труден, но пък води по славен път. Бойко Василев говори още за това какво е войната, как започват войните, кой в крайна сметка отива да се бие на фронта.
„Има един мит, в който хората казват, че не са виновни. Че някакви други хора са дошли отвън и са казали - бийте се. И войната започва. За мен това е заблуда и по-точно самозаблуда. Моят опит във войните ми е показал, че т. нар. обикновени хора носят, нека да не е толкова вина, колкото политиците, но и те са отговорни за злото, което причиняват един на друг. В Косово съм виждал как обикновени хора воюват срещу врага - други обикновени хора, превземат града или селото им, вероятно ги, но при всяко положение ги гонят от домовете им и се заселват там, хранят се с техните прибори, спят в леглата им... Истината е, че войната променя представите ни за човечност до такава степен, че ти виждаш до колко във всеки от нас се крие склонността към зло. Да убиеш, да измамиш, да подчиниш или още по-лошо - да изоставиш своите, да избягаш, да не ги защитиш. Само който не е виждал какво може да направи съсед на съседа, само той може да оправдае всичко с политиците. Не казвам, че те са невинни, напротив. Голямата вина за войните носят именно те, политиците, и то тези, които водят народите си във войната. Но казвам, че никой не е невинен", сподели още Бойко Василев, който е отразявал за БНТ актуалните събития в Сърбия, Хърватия и Република Северна Македония, войната в Босна и Херцеговина през 1994 и 1995, конфликтът в Косово през 1998, ударите на НАТО в Белград през 1999, протестите срещу Слободан Милошевич година по-късно.
Бойко Василев провокира курсантите с въпросите кой отива на фронта и кой печели войните и след това им обясни, че парадоксалният факт е, че на война отиват не тези, които искат войната и тласкат народи и държави към нея, а тези, които се борят за мир. „На най-тежките позиции във войната се озовават не тези, които ни тласкат към война и се бият в гърдите какви дела ще направят. Те се скриват при жените си и при колите си. На война отиват тези, които са се опитвали да я предотвратят. Това е работата на военния човек", каза още Бойко Василев и допълни, че никоя война не е само дронове, войната е сърце и смърт. Войната е място, където отиваш, за да загинеш.
„Ако някой ден, не дай, Боже, нещо стане в България, вие сте тези, които ще бъдат в първата редица. Вие сте избрали да бъде така и аз смятам този избор за изключително достоен. Вие сте тези, които можете да спечелите войната, защото войната не се печели от машините, а от хората. И то от хората, готови да умрат", категоричен беше Бойко Василев.
Той разказа на курсантите за работата на военните кореспонденти, за предизвикателствата, пред които се изправят журналистите, решили да отразяват военни действия. Говори им и за това колко важна е информацията и че тя също е оръжие. „Днешната война има един парадокс - понякога твоите собствени жертви са много по-важни от жертвите, които можеш да причиниш на противника. Просто защото войната се развива на фона на глобалното обществено мнение и то се интересува от невинната жертва повече, отколкото от воина победител. Умението да работиш с медиите, да построиш военен пресцентър и да представиш своята кауза е твое важно оръжие във време на война", заяви Бойко Василев.
Той предложи на офицерите и курсантите един от своите военни филми, посветен на Сараево през 1994 г. и след това отговори на всичките им въпроси.
В края на срещата бригаден генерал Иван Маламов връчи на Бойко Василев плакета на Националния военен университет „Васил Левски"./ Текст и снимки – НВУ „Васил Левски“
