48-то Народно събрание е вече в историята и партиите гледат към 2 април 2023 г., когато за пети път в рамките на две години ще си избираме народни представители. Кризата започна точно преди две години, а след изборите на 4 април 2021 г. всички опити за стабилно управление се провалят в различен срок – от два до шест месеца. Кабинетът на Гълъб Донев, който ще се възпроизведе в почти непроменен вид и в новото служебно правителство, е истински рекордьор. Той управлява вече шест месеца и ще направи поне още три, докато приключи новият изборен цикъл.
И тъй като краят на Парламента беше предизвестен още в началото му, партиите отдавна са в предизборна кампания. Всъщност само за това използваха последните шест месеца. Тези, които нямат възможност да се рекламират от парламентарната трибуна измислиха друга стратегия. ИТН се опитва да се върне на сцената със своя специалитет, който изстреля партията на Слави във властта – организирането на референдум. Този път сценаристите са си избрали темата за президентската република. Искането на референдум бе оценено като добра възможност за трупане на рейтинг и от други политически сили. И в момента в регистъра по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление могат да се открият четири открити процедури с искане на референдуми. Те са на етап събиране на подписи, което е хубав начин за пряка агитация и стигане до много хора.
Иновативният подход на партиите обаче предизвика и няколко скандала в областта тези дни. Оказа се, че служители на ВиК обикалят да мерят водомерите и в същото време събират подписи за една от кампаниите. Председателят на ОбС в Лясковец Георги Петров пък бил агитиран да се подпише, докато си плащал водата. Вдигна се шум и ръководството на ВиК обеща да санкционира своите служители, но дали са спрели да бъдат толкова активни, не се знае.
Две паралелни подписки за референдум срещу приемането на еврото и запазването на лева вървят в момента и хората едва ли правят голяма разлика между двете. Двете подписки всъщност отразяват процесите в т.нар патриотичен или националистически спектър. От една страна е набиращата сила партия „Възраждане“, която иска да придърпа и електората на предшествениците си. На другата страна са различни патриотични организации и НПО-та, сред които най-разпознаваемо е Национално движение „Бащино огнище“ на Ивайло Шопски, което преди няколко месеца заяви желание да стане партия и да участва в избори. Тяхната Гражданска инициатива за провеждане на национален референдум за български лев, енергетика и семейство е подкрепена и от ВМРО. На структурите на воеводите всъщност се разчита най-много в събирането на подписи във Великотърновска област. Или поне така изглежда от списъците с хора за контакт, в които най-отчетливо стоят имената на общинските лидери на ВМРО.
Двете искания за референдум са различни, но за хората и двете вървят под мотото срещу еврото. На пръв поглед изглежда като състезание кой ще събере повече подписи, но едва ли някой се заблуждава, че ПП „Възраждане“ може да бъде победена от сдружения и НПО-та, било то с подкрепата на ВМРО. По-скоро някои ще успеят да се изтъргуват на Костадин Костадинов, ако покажат все пак някаква способност да привличат симпатизанти.
Всъщност инициативният комитет на Ивайло Шопски е първият, внесъл уведомление за организиране на подписка. Подкрепеният от ВМРО проект за референдум включва три въпроса: Съгласни ли сте приемането на еврото в Република България да стане не преди доходите в страната да се изравнят със средните за Европейския съюз? Подкрепяте ли запазването на въгледобива и топлоелектрическите централи, както и развитието на ядрената енергетика, включително чрез изграждане на нови мощности в Белене и Козлодуй? Съгласни ли сте да се забрани със закон ЛГБТИ+ (джендър) пропагандата в детските градини, училищата, културните институции, както и във всяка държавна политика на Република България? Крайният срок за внасяне на подписката е 9 април т.г.
Инициативен комитет, подкрепен от „Възраждане”, събира подписи за запазване на българския лев, като въпросът за референдума е „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“. Подписите трябва да бъдат внесени в Парламента най-късно до 10 април т.г.
На 23 януари и Инициативен комитет, оглавяван от Слави Трифонов, се включи в наддаването с подписите. „Подкрепяте ли произвеждането на избори за Велико Народно събрание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно управление от парламентарна република в президентска република?“ ще се пита в референдума, искан от ИТН. Крайният срок за внасяне на подписката е 23 април 2023 г.
Все още действаща е кампанията за събиране на подписи и на още един Инициативен комитет, представляван от Христо Попов. Тя е започната още в края на ноември и има толкова витиевато и объркано питане, че няма как да се обясни, освен с дословен цитат.
„Искате ли веднага да се започне процедура по чл. 50 от Лисабонския договор с цел 2 години преговори с ЕС за напускане на съюза или отказ от същото при изгодни условия, решено на референдум, а при няколко варианта гласувано с оценки по системата star.vote? 2. Искате ли веднага да се запорират транзакциите на лица и институции у нас със САЩ, Русия, МВФ и СЗО, докато не се прекрати ползването на преференции от граждани на Украйна с оглед равностойното им положение с пребиваващи у нас граждани на други засегнати от конфликти страни, включително постигане на приблизително еднакъв брой? 3. Искате ли да се избере без посредник като „Информационно обслужване“ Велико Народно събрание с цел въвеждане на задължителен и значим тест на лъжата в съда и абсолютна монархия с княз генетичен родственик на Александър Батенберг или на Георги Раковски и Петър Берон?”.
Който разбрал, разбрал. Крайният срок за внасяне на подписката е 22 февруари т.г.
Ако в срок до три месеца от уведомяването подписката не бъде внесена в Народното събрание, процедурата по внасяне на предложение за референдум се прекратява, което се вписва в регистъра на парламента.
Според Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, предложение до НС за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа. Парламентът задължително приема решение да се проведе допитване, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права и не противоречи на предвидените в закона ограничения. В предложението за национален референдум се включват един или няколко въпроса, на които гражданите отговарят с „да“ или „не“. Когато Народното събрание приеме решение за произвеждане на национален референдум, президентът с указ насрочва датата.
Елена ВЕЛКОВА
