Паолина Пенева спечели Националния конкурс „Ендо 2022” в раздела за студенти и получи наградата си по време на Българския ендодонтски конгрес, провел се в Пловдив в края на миналата седмица.
Конкурсът, който тази година отбеляза третото си издание, е основан от д-р Борислав Цаневски. Състезанието е насочено към специалисти ендодонтисти (тези, които се занимават с патологията, лечението и профилактиката на ендодонта – каналната система на зъба), но в него участват и студенти. Участниците имат месец, в който да представят свои случаи на онлайн платформата на ендодонтистите, като опишат и покажат снимки от лечението. Участват специалисти от цялата страна и немалко студенти. Предложените случаи за конкурса се оценяват по точкова система по специална методика, предварително публикувана на платформата. Точките се присъждат от арбитър. Тази година в тази роля беше преподавателят в Медицинския университет в София д-р Димитър Костурков. Конкурсът присъжда първа, втора и трета награда за специалистите и една награда за студенти.
Със 116 от максимално възможните 120 точки първото място сред бъдещите дентални медици тази година зае Паолина Пенева от Горна Оряховица. Нейната награда е апекслокатор – уред, с който се измерва дълбочината на зъбния канал при вадене на нерви. Беше й връчена по време на Конгреса на ендодонтистите, който е най-голямото събитие в общността на денталната медицина тази година.
Паолина е студент в V курс на Медицинския университет в София. От три години тя работи като асистент в частна дентална клиника, където се учи от един от най-големите специалисти в ендодонтията д-р Мирена Дойчинова.
Част от обучението на петокурсниците във Факултета по дентална медицина е да направят по пет лечения на кариес и пет на канали. Така във Паолина попаднала на пациентка, която била дошла с различни оплаквания, но панорамната снимка на зъбите й разкрила много тежък и интересен от медицинска гледна точка случай. „В един от каналите на седмия долен вдясно видях отчупен връх на инструмент. Той запушваше канала и беше се развила тежка инфекция. Корените и каналите на зъба имаха много специфична анатомия и като цяло случаят беше много нестандартен и голямо предизвикателство”, обяснява Паолина. Обсъдила казуса с преподаватели и колеги във Факултета и с д-р Дойчинова и те я насърчили да започне лечение на зъба и да използва случая, за да участва в конкурса.
След известно колебание Паолина все пак решила да опита. Колебанието идвало и от това, че във Факултета не разполагат с най-пълноценната апаратура за подобно сложно лечение. Всъщност много пособия и материали студентите си купуват сами. Паолина всеки месец отделя от заплатата си, а и родителите помагат, за да си набавя инструментариум. А в случая и колежка помогнала с нейни инструменти. В крайна сметка с насоки от специалистите, с много вяра, а и с немалко хъс успяла да извади остатъка от инструмента, който запушвал канала. След това лечението тръгнало по-лесно и накрая имали излекуван и пломбиран зъб. Самата пациентка, освен че много си харесала новия зъб, се чувствала горда, че ще участва в конкурс и насърчавала студентката да покаже способностите си.
„Участвах в конкурса, защото исках да си сверя часовника. Най-голямо удовлетворение обаче почувствах от гордостта в очите на моя ментор, когато ми връчваха наградата и от радостта на родителите ми, които безкрайно ме подкрепят. Както и от одобрението на колегите ми”, коментира Паолина.
Да стане зъболекар Паолина мечтае от 6-годишна, макар че нито в бащиния й, нито в майчиния й род има хора, свързани с медицината. Спомня си как съвсем малка техните я водили при д-р Тюфекчиева в Горна Оряховица. Била любопитно хлапе и все питала това какво е, онова защо е. Докторката пък търпеливо обяснявала и така лечението приключило със заявление, че един ден ще стане зъболекар. До 7 клас учила в СУ „Вичо Грънчаров” и след това искала да отиде в ПМГ. Стотни не й достигнали за профилираната паралелка с биология и химия и предпочела Езикова гимназия с испански и английски. Испанският и сега й е тръпка, а като ученичка се справяла доста добре, имала успехи и на национални олимпиади. Но целта била поставена и тя започнала да я преследва, започвайки с частни уроци по химия и биология още след X клас.
„Спомням си как малко след като бяхме завършили X клас, баща ми поиска да поговорим сериозно. Попита ме какво смятам да уча, а аз бях категорична, че не искам нищо друго освен дентална медицина. Тогава той каза „Добре, но като се хванеш на хорото, трябва да го играеш докрай”, разказва бъдещият стоматолог. И тя се хванала, а хорото се оказало доста дълго и много трудно. Годините уроци и многото четене намерили успешен завършек на приемните изпити. Кандидатствала в София, Пловдив и Варна. Била приета и в трите медицински университета, но избрала софийския.
Пет години по-късно е доволна от избора си заради хората, които е срещнала и уроците, които е научила. „Много се радвам, че попаднах на мястото, където работя. Да се учиш от най-добрите е невероятен късмет”, казва Паолина.
Плановете й за след година и половина, когато трябва да се дипломира, обаче не включват София, а родната Горна Оряховица. „Вярно е, че в столицата са най-добрите клиники и най-добрите специалисти. Но хората в по-малките градове заслужават да получат същото качество на лечение. Смятам да се върна и да работя в моя град”, категорична е Паолина.
Българите продължават да губят зъби в много млада възраст и това е заради ниската дентална култура. Мнозина живеят със спомените за старите зъболекарски кабинети и причинената болка. Паолина обаче иска да покаже, че зъболечението не е Инквизиция и не трябва да е травмиращо. Затова е необходима добра техника и добра подготовка. Можеш да вадиш нерв без микроскоп, но защо да го правиш, когато имаш възможност да работиш по много по-модерен и улеснен начин. „Денталната медицина се развива, ние трябва да се възползваме от новите неща и да убедим хората, че е важно да се грижат за себе си. В края на краищата зъбите са важни и за външния вид, а от там и за самочувствието на човек”, разсъждава Паолина, докато прави планове за своя бъдещ кабинет в родната Горна Оряховица.
Елена ВЕЛКОВА
