Неделя, 14 Мар 2021
            
Горна Оряховица Култура

Симеон Христов събра в снимки историята на театралното дело в Горна Оряховица

  06.12.2020 08:06
Симеон Христов събра в снимки историята на театралното дело в Горна Оряховица

Фотоалбум „150 години театрално дело в Горна Оряховица” излезе в края на годината, в която нито Читалището, нито театърът и библиотеката успяха да отбележат подобаващо век и половина съществуване.

Годишнината е значима, но ковид кризата се оказа по-силна, така че празненствата остават за по-добри времена. Плановете на театралите бяха сериозни. Ръководителят на МТ „Алтернатива” Симеон Христов се беше свързал с колеги, пръснати по цял свят (защото повече от 1/3 от миналите през горнооряховския театър живеят някъде в чужбина) и беше уговорена голяма среща в началото на октомври. Тя трябваше да съвпадне с второто издание на театралния фестивал „Камъка”. Само че всички планове останаха добри пожелания за следващи години без вируси. И за да не мине юбилейната годишнината съвсем незабелязано, Симеон Христов събра много снимки и кратка информация, с които да припомни, че театърът е най-дълго просъществувалата форма на организирано творчество в Горна Оряховица. И все още живо при това.
Албумът е издаден с финансовата подкрепа на Община Горна Оряховица, а графичното оформление е на „Сефо Дизайн”. Не се продава, но може да бъде разгледан в Общинската библиотека, която първа получи предназначеното за подаръци издание.
Всъщност Горна Оряховица има късмет – било то заради качествени хора или добро стечение на обстоятелствата, и успява да запази читалищния живот жив, въпреки отлива от самодейността през последните години. Читалището тръгва навремето с театър и библиотека. После идва хорът, музикалните школи и т. н. Всичко това все още го има. Най-вече защото се намират хора, които виждат смисъла на живота си в това дело.
И един от тези хора е Симеон Христов, който, освен 150 години театрално дело в Горна Оряховица и 30 години на МТ „Алтернатива”, би могъл да чества и 40 години организаторска дейност, а скоро и 50 години от качването си на сцената. Театралните му занимания започват като ученик в Първо основно в училищните представления. Тогава за първи път стъпва на сцената на Читалището. Бил седмокласник, когато започва да играе в театъра, чийто ръководител по онова време е Атанас Бахчеванов.
Талантът му е преоткрит в казармата. Служил в София и пожънал голям успех, включвайки се в традиционните прегледи на художествената самодейност. Искали дори да го вземат в армейската трупа, но той решил да учи в Института за културно-просветни кадри във Варна. Като студент актьорството помагало да заработва по нещо допълнително. С колеги редовно участвали в програми по заведения, заводски празници и всякакви масови поводи. Тогава започнал да прави скечове, буфосинхронади и подобни развлекателни сценки. След Варна учи и в Академията в Пловдив, за да вземе документ за ръководител на театрален състав.
Междувременно започва работа в Общинския съвет по култура. Тогавашният му шеф – покойният вече Димо Димов, харесал младежа и му дал шанс. И до днес Симеон си спомня за него като за човека, който му е помогнал най-много и то без да го познава преди това. Димов го праща в един момент в Дома на културата в „Захарни заводи“. Там бил водещ на заводското радио и се занимавал със сатиричния състав.
Още след завършването на Института и прибирането си в Горна Оряховица, започнал да се занимава с театрална дейност. Току-що бил открит Младежкия дом и през 1980 г. направили сатиричен състав с няколко съмишленици. С тях обикаляли общината, изнасяйки представления.
Идват бурните години на прехода. През 1990 г. Симеон Христов е назначен за художествен ръководител на Младежкия театър към НЧ „Напредък 1869”. Театърът се сдобива с име -  „Алтернатива”, но трябва да преодолява много трудности, породени от кризата в цялото общество, засегнала в голяма степен културата.
В края на 90-те Симеон Христов участва в курс по писане на проекти и това се оказва нова възможност за театъра. През 2002 г. е първият реализиран проект – младежки обмен с партньори от Италия. Следват проекти с партньори от Швеция, Испания, Чехия и др. При едно гостуване във Виена горнооряховските театрали се обучават за работа с театъра на Гали - това е театрален прийом на чувствата, много използван за решаване на трудни ситуации. Театърът започва работа и с доброволци от цял свят. Включването им в работата на МТ „Алтернатива” обогатява и двете страни, които се учат една от друга както в езиково, общуване така и в начина на живот.
Обмените между младежки театрални трупи са много полезни, защото запознават и едните и другите с различни традиции, техники и опит. Опитвайки се да намерят общ език, младите хора всъщност много лесно и бързо усвояват познанията на другата страна, така се получава едно по-голямо знание – и за театъра, и за живота, обяснява Христов.
Той много се гордее с проектите, включващи участието на деца и младежи в неравностойно положение. С тяхна позната с болно дете и чрез център „Мария” направили проект за включване на деца с трайни увреждания в театрални занимания. След това подобен проект реализирали и с младежите от СУПЦ „Елена Грънчарова”.
И в двата случая беше много вълнуващо да видиш как тези деца или младежи, които са ощетени по един или друг начин, откриват радост в творчеството и в общуването с връстници. За тях беше много полезно да се почувстват важни, като истински актьори на сцена. Но беше много полезно и за нашите деца от театъра, които също научиха много за не толкова лесната страна на живота, която на тях им е спестена. Те също се почувстваха по-значими, когато осъзнаха, че вършат нещо добро и помагат, споделя Симеон.
Със своите театрали е експериментирал и с форум-театъра, където публиката трябва да поеме действието след първоначалното разиграване на сюжета и трябва да предложи свои варианти за преодоляване на проблема. Това са трудни експерименти, трябва да има публика, изкушена да мисли и готова да действа на сцена. Въпреки това беше интересен опит, казва Симеон.
В празничната година за театралното дело, животът на театралната трупа преживява сигурно най-трудните си месеци. Тъкмо се съберат и почнат репетиции и ситуацията се влошава и се налагат ограничения или пълно затваряне. В момента читалището и сцената пустеят. Така ще е явно до края на годината и всички се молят това да е последното затваряне. За да се поддържа интереса към театралната дейност, всеки четвъртък в YouTube се пускат откъси от стари постановки на театъра.
Театърът ми е дал всичко. Така че съм благодарен, че се реализирах в тази сфера, независимо че е било трудно понякога. За магията на сцената няма да говоря. Хората, които са го усещали, знаят какво е чувството, когато се вдига или спуска завесата. Това наистина е като омагьосване за цял живот. Но и в чисто прагматичен план сцената е голям учител. Такива умения, каквито развиваш, общувайки директно с публиката, няма как да придобиеш другаде. Научаваш неща, които няма как да научиш по друг начин. Затова участието в театралния живот е много полезно за младите хора, дори когато избират съвсем различно поприще след време. Сцената освобождава, позволява ти да покажеш най-доброто от себе си, дава ти самоувереност. Така че без колебание бих поканил всички да се присъединят към нас. Все пак пандемията няма да трае вечно и скоро театърът ще се върне на сцената, където е бил 150 години, завършва Симеон Христов.
Елена ВЕЛКОВА


Ключови думи
МТ Алтернатива Симеон Христов
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати