На младостта и необремеността залага Земеледски съюз „Ал. Стамболийски“ в Лясковец за местните избори на 27 октомври. Партията предлага следващият кмет да бъде Васил Христов – 33-годишен лясковчанин, който иска да отвори вратите на Общината за всички граждани.
Омръзна ми застоят, в който тъне община Лясковец през последните години. Време е за промяна, в която искам да участвам заедно с лясковчани. Или поне с онези от тях, на които не им е безразлично какво се случва с общината ни, споделя Васил.
С политика се занимава сравнително отскоро. Преди около година се оказало, че има доста други млади хора, с които са с еднакво виждане за това как трябва да се развиват градът и населените места в Лясковска община. Те му предложили да се кандидатира за кмет, а Васил приел.
Не се страхувам да нося отговорност, не се страхувам от нови предизвикателства, казва Васил. Това е и причината да се включа в местните избори като кандидат за кмет и водач на листа за общински съветници, издигнат от Земеделски съюз „Ал. Стамболийски“. Въпреки че съм на 33-години, вече имам опит в много сфери. За мен по-важното обаче е, че постоянно общувам с различни хора. Те ми дават още по-разумен поглед върху нещата, които трябва да се променят, и на тях ще разчитам за обратна връзка, бъда ли избран за кмет. За мен това е от съществена важност - вратите на Общината да са отворени за всички граждани. Но не вратите на Информационния център в партера на сградата. Нито вратите на централния й вход. Искам да отворя вратите в душите на хората, за да почувстват те, че са част от същата тази Община. Да станат едно цяло с нея. Един организъм, с една плът и един Дух - Духът на Свободата, споделя Васил.
Според него в Община Лясковец този Дух си е отишъл заради едноличното управление и заради невъзможността да се споделят принципи, различаващи се от тези на управляващите, заради страха, настанил се в сърцата на хората да не загубят работните си места, страх да не попаднат под ударите на администрацията, страх да не кажат някъде, някога, нещо, което няма да се хареса на властимащите. Заради всичко това Васил се решава да протегне ръка и да натисне бравата на кметския кабинет.
Иска да върне чувството на свобода в съгражданите си, за да могат да живеят те в една по-спокойна среда и за да знаят, че в онази сграда, там, в центъра на градчето, има един човек, на когото могат да разчитат, когато се сблъскат с несправедливостта.
Васко е млад, смел, готов на всичко, за да осигури спокойствието на съгражданите си. Той не спира да се развива, без значение дали става въпрос за бизнес, за учене или за обществена ангажираност. Не разчита на държавата или Общината да му предложат работа, намира си я сам. Не разчита на късмета, когато трябва да се яви на поредния изпит по пътя към висшето си образование, а просто чете и учи. Не чака някой политик да го ухажва, искайки гласа му и гласа на приятелите му по пътя към местната власт. Той е прекалено свободен, за да се подчини на когото и да било, прекалено чувствителен, за да загърби болката на околните, прекалено съвестен, за да остави лошото управление на Общината да продължи по начина, по който това се случва вече дванадесет години. Това са все думи на хора, които познават Васил Христов и които вярват в него.
Васил не крие, че постоянните мерки за излизане на Община Лясковец от списъка на Министерството на финансите за българските общини с лоша финансова дисциплина са му дотегнали. Счита, че те са половинчати, не водят до устойчивост и най-вече – те са обида за гражданите, защото толкова много години вече уронват престижа на общината, уронват самочувствието на хората и правят антиреклама на местната общност.
Искам целият този кошмар най-после да свърши, да не чакаме – аз и всички лясковчани, някой фалшив месия да се появи от блатото на посредствеността, завладяла общинското управление. Вярвам, че мога да предложа по-добро управление на публичните ресурси, по-чиста община, повече възможности за младите хора и повече спокойствие за техните майки и бащи, баби и дядовци, споделя Васил.
В момента той завършва „Национална сигурност“ в Русенския университет. По пътя към кметския кабинет получава пълната подкрепа на семейството си. Наясно е, че бъде ли избран, ще има по-малко време за тях и за нещата, които обича да прави, особено за лова – Васил Христов е част от дружинката в еленското Буйновци. Но е готов да поеме този риск, защото вярва, че е време за порив на младостта, време за нов път, време за промяна в Лясковска община.
Васил Христов и листата на Земеделски съюз „Ал. Стамболийски“ могат да бъдат подкрепени с номер 49 в бюлетината.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
