Тютюн се е гледал масово в околните села, но Драганово е бил най-големият тютюнев център в Горнооряховско, припомня Историческият музей в Горна Оряховица:
„В началото на XX век и особено след войните в Драганово започват да сеят технически култури – захарно цвекло, памук, слънчоглед, тютюн. Сеел се първо ориенталски тютюн, а по-късно навлиза и модерният сорт „Вирджиния“. Но предприемчивите драгановчани не били доволни, че изкупуват стоката им на безценица и се обединили, създавайки кооперация.
Тютюневата кооперация в Драганово е учредена официално на 21 януари 1921 г. под наименованието „Сдружение на тютюнопроизводителите в с. Драганово“. Целта на Сдружението била да се произвеждат и внасят сурови тютюни, които да се преработват и да се продават на по-висока цена.
Главен инициатор е Иван Бояджиев, който още през ноември 1920 г. събира съмишленици за създаване на кооперация. Общо 24 души се обединили, за да защитават интересите на дребните производители.
От основаването си до началото на 1924 г. Сдружението не е развивало дейност, едва към юли същата година започнали да набират средства, да наемат складове и т. нат.
С решение от 7 март 1925 г. на Общото събрание Сдружението се видоизменя в „Околийска тютюнева кооперация" - с. Драганово, Горнооряховско. Към средата на 1925 г. тя имала 143 членове, а през 1930 г. достигнали 167 с дялов капитал 699 232 лв. и обхващала района почти на цяла Горнооряховска околия.
През 1927 г. е построена внушителна сграда на кооперацията, в която имало и модерна сушилня. Възрастни драгановчани доскоро с възхита разказваха за градежа. Около 200 каменари били събрани за обработка на камъните за основите.
Районът на кооперацията се разраства и обхваща с. Златарица, Елена, Исперих, села от Търновска околия и пр., а това наложило да бъдат създадени и пунктове в отделни селища - в Златарица, с. Кесарево и Исперих. На 25 март 1933 г. кооперацията се реорганизирала в „Районна тютюнева кооперация в с. Драганово“.
През 1948 г. кооперацията станала член на РКС - Горна Оряховица, а през 1951 г. преминава към Държавния тютюнев монопол. В края на 70-те години плановото стопанство прехвърля производството на тютюн към други окръзи и тук то е ликвидирано.
Огромната сграда на тютюневата кооперация е изоставена и започва да се руши. В един момент става и опасна, особено за децата, които обичат да играят там. Местната власт настоява пред държавата да я обезопаси и в крайна сметка сушилнята е продадена на фирма, която се занимава със скрап. През 2005 г. сградата е премахната чрез взривяване. Но новият собственик така и не започва да развива някаква дейност на мястото. Така че от тютюневата история на Драганово днес е останала само една обрасла с драки поляна“.
Ако историята на тютюна ви е интересна, посетете Исторически музей – Горна Оряховица, където до края на август е подредена изложбата „Тютюн, енфие и сие“ – част от цикъла „Пороците“. От Музея благодарят на екипа на НЧ „Съединение 1888“ в Драганово и на бившия кмет на Драганово Петър Суванджиев за предоставените снимки и информация.
автор: Исторически музей – Горна Оряховица
