Малко хора помнят, но в Горнооряховско са отглеждали тютюн до неотдавна, а дори са се правели и горнооряховски цигари, разказват от Историческия музей в Горна Оряховица.
В региона на Горна Оряховица тютюн се отглежда и обработва още от XIX век. В края на века в града е имало пет тютюневи работилници – на Тодор х. Константинов, Андон Попов, Д. Тодоров и Сие, Т. Христов и Сие, Бобе Бобев и Сие. Последният участвал в ръководството на Русенската търговско-индустриална камара преди Горна Оряховица да мине към Варненската камара. В тези работилници се режел тютюн, който после се изнасял или се карал до фабриките за цигари. Работели по десетина човека, предимно жени. Горнооряховски тютюнджии дори участвали в Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г., показвайки нарязан тютюн.
След войните в началото на XX век се засилва и производството на нови сортове тютюни. Към ориенталския се добавят и американските сортове „Вирджиния“ и „Бърлей“. През 1920 г. в Горнооряховско са засети 512 дка тютюн. Имало и няколко едри тютюневи търговци – Иван Филипов, Георги Нечев, „Д. А. Буров и Сие“.
В Драганово въвели новата култура през 20-те години на XX век и дори създали Тютюнева кооперация през 1925 г., която изградила собствена сушилня.
През 1927 г. един от едрите търговци Димитър Димитров създава акционерно дружество „Малка Загорка“, което произвежда всички обандеровани тютюневи изделия. На следващата година в Габрово е показана машина за рязане на тютюн, изобретена от Марин Стателов и конструирана в горнооряховска фабрика.
След 1944 г. тютюнът става още по-важен за българското стопанство. Както пише в една вестникарска дописка от 1957 г. „Тютюнът е наша национална гордост. Благодарение на него ние получаваме чужда валута, внасяме машини и медикаменти“. Площите с тютюн в Горнооряховска околия се увеличават, като в началото на 50-те години тютюн започват да сеят в почти всички села. Тютюнът е отивал първо към сушилните в Стражица, Драганово, Козаревец, Ловец и др. и след това към цигарените фабрики.
Но производството на цигари и тютюневи продукти в Горна Оряховица приключва с национализацията на „Малката загорка“.
До 70-те години на XX век тютюнопроизводството запазва важността си в региона. За 1973 г. АПК „Ивайло“ (в него влизат ТКЗС-та от селата в днешните Горнооряховска, Лясковска, Стражишка общини, както и част от тези във Великотърновска и Полскотръмбешка) има план за засяване на 2100 дка тютюн. Преди това обаче трябва да се направи разсад на 21 000 квадратни метра. Дописка във вестника, издаван от АПК-то, разказва за трудностите в реализирането на този план. От нея се разбира, че почти всички горнооряховски села са ангажирани с тютюнопроизводството.
Долу-горе по това време е и краят на тютюневата история на Горна Оряховица. Не след дълго отглеждането на тютюн е свито до регионите с капсулирани етнически малцинства, където няма друг поминък.
Ако искате да видите горнооряховски цигари, елате в Исторически музей – Горна Оряховица, където до края на август е подредена изложбата „Тютюн, енфие и сие“.
Текст и снимки: Исторически музей – Горна Оряховица
