Ако се интересувате от народна медицина, вероятно тази сутрин сте станали рано и по росата сте си набрали лековити треви. Днес е Еньовден и според народните вярвания лечебната сила на билките е най-силна.
Нека на този ден си припомним за билкарството и старите традиции не само в лечението, но и кулинарията.
В България виреят около 3500 растения, които претендират за някакъв лечебен ефект, а поне 700 са с доказано лечебно действие. Почти всички те се срещат и в Горнооряховско. Преди 15-тина години Историческият музей подготви изложбата „Билки и целилки“, в която представи не само голяма част от билките, срещани в околностите, но и лечебните възможности на ядки, гъби и други природни средства. От тази изложба е останала голяма колекция от снимки на лечебни растения – някои малко познати, други срещани не само по поляните, но и във всяка градина. Риган, лавандула, липа, мащерка, лайка, мента, кантарион, бял равнец – част от тях използваме в кухнята си, но те са и природни лекарства.
Някои от кулинарните символи на Горна Оряховица като суджук, пастърма, лукчето, нямаше да бъдат това, което са, ако в рецептата им не се добавяха билки (ние все още се подиграваме на модерната тенденция да се наричат билки подправките в кухнята, но всъщност те наистина не само овкусяват, но и са билета с лечебна сила). Старите билкари са живели най-вече в махалата „Свети Никола“ – близо до полетата под Камъка, обрасли с лековити растения, но и близо до Сър пазар и производителите на суджуци и пастърми, които купували изсушените подправки. Другият символ на Горна Оряховица – божурът, също има силни лечебни свойства (но да не забравяме, че е защитен и беритбата му е забранена).
От билките и целебните растения е тръгнала и съвременната фармация. Най-популярното лекарство в света – аспиринът, е вдъхновено от върбата. Кората на дървото, често срещано и край Янтра, хилядолетия е била ползвана за обезболяващо средство.
Много преди да поверят здравето си на модерната медицина (а за горнооряховчани това става преди около 130 години), хората са разчитали на лечение с природни средства. Билки и всякакви народни илачи са помагали къде успешно, къде не толкова.
Горнооряховският край е облагодетелстван с изобилието от билки, а това помага и за силни традиции на билколечението, съхранявани днес най-вече от лечителя Катя Иванова. В архивите е останало името на една прочута горнооряховска билкарка – Поликсени Недева. Тя починала през 1922 г. на достолепната възраст от 92 г.
За традициите на народната медицина можем да прочетем в трудовете на лясковчанина Цани Гинчев, а учителят Георги Големанов от Чаир (дн. Камен) пише обемно изследване „Народната медицина из Горне Оряховско“.
Дори след идването на първите лекари с академично образование и създаването на болници, билколечението запазва своите традиции, а в аптеките, и особено в дрогериите, се продавали и билки.
Първата горнооряховска общинска аптека е открита през 1886 г., а първи фармацевт е Панайот Славков от Търново. През 1902 г. се открива дрогерията на Стефан Гайдарски, който продавал и билкови церове. През 30-те години на ХХ век имало и билкарски магазини, като тези на Мария Горчева и Елена Мънгова. През 1955 г. пък е създадена първата билкова аптека с управител Поликсена Бакърджиева – завършила фармация в Австрия.
Ако не сте успели да си наберете билки тази сутрин, не се тревожете. Лечебната им сила важи и в обикновени дни. И да знаете, че най-хубавите билки са край мравуняците – те са нещо като сертификат за чистотата на района.
Текст и снимки: Исторически музей - Горна Оряховица
