Историческият музей в Горна Оряховица продължава поредицата за горнооряховските традиции и обичаи на краеведа Владимир Давидов с един от най-големите пролетни празници - Гергьовден. В този откъс се разказва не само какво се е правело на този ден в първата половина на миналия век, но и как се е създала горичката над Градската градина.
„Още на 5 май привечер всеки дом се окичваше с цъфнал глог, току-що набран от околностите на Горна Оряховица. Същата вечер военни поделения (от града или специално дошли от Търново) провеждаха на площада заря с церемонии за почитане паметта на загиналите горнооряховчани в Априлското въстание, в Освободителната руско-турска война, в Сръбско-българската война от 1885 г., в Балканската война от 1912 г., в Междусъюзническата война от 1913 г. и в Първата световна война от 1915-1918 г. Зарята приключваше с картечни гърмежи и многоцветни фойерверки“, разказва Давидов.
На 6 май Денят на храбростта се чествал с общоградски молебен на площада пред паметника на Георги Измирлиев. Владимир Давидов си спомня как след молебена следвал церемониален марш на войниците, в който се включвали и всички запасни чинове и ветерани от войните от Горна Оряховица, вкл. и живите опълченци.
Характерен за Гергьовден обичай е връзването на люлка, на която момците люлеят своите изгори. В Горна Оряховица това се е правело в горичката западно от Градската градина. Освен люлките, на клоните на зелено дърво се окачвали големи кантари с паланца (бакърена тава) и топуз. На тях гражданите се теглели за здраве и да проверят кой колко е наддал за една година.
„Уреждаха се и групови, семейни трапези. Трябва да отбележа, че след приключване на трапезата по полянката и горичката не оставаше никаква следа от присъствие на хора – нито коричка, нито кокалче, нито книжка, никакъв отпадък“, отбелязва краеведът.
Владимир Давидов разказва и за историята на самата горичка. По време на войните от 1912 г. до 1918 г., когато всички здрави мъже са на фронта, тогавашният кмет на Горна Оряховица е задължил всяко семейство да посади по четири дръвчета, да ги полива и да се грижи за тях, докато трае войната. Така се е създала тази хубава горичка.
„Празникът продължаваше до късно привечер, когато горичката се огласяше от песни и свирни – обикновено солово изпълнение, съпроводени с много радост, смях и весели закачки. Вечерта се формираха компаниите на младите, които се разхождаха до алеите на градската градина при строго определен ред: редица девойки – заловени под ръка, върви напред и пее стари песни и романси (най-често изпълнявана беше „Серенадата“ на Шуберт). След тях – пак в редица, вървяха младежите и пригласяха на китара, пиколо, окарина, флейта или устна хармоника.
Като празник на овчаря денят се отбелязваше предимно на село. Но и във всяка градска къща имаше обичай да се заколи на двора закупеното за целта от „Сър пазар“ или от улицата, тъй като почти цяла седмица преди празника по улиците минаваха стада от агнета, от които всеки си купуваше по избор пред самите домове на горнооряховчани. От кръвта на закланото агне рано на Гергьовден се правеше кръстен знак или поставяше точка по челата на децата за здраве“, разказва още Владимир Давидов.
Източник: Исторически музей – Горна Оряховица
