7 май е Международен ден на радиото и телевизията и е възможност да бъдат показани някои от почти 100-годишните радиоапарати, съхранявани в Исторически музей – Горна Оряховица.
В същото време е повод да отбележим и 75-та годишнина на Горнооряховското радио, допълват от Музея:
„В края на 1929 г. са осъществени първите успешни опити за радиоразпръскване в България. През 1930 г. съюз „Родно Радио“ започва редовни радиопредавания (след 1934 г. като Радио София), а след 1935 г. радиото преминава изцяло под държавен контрол.
Нямаме данни кой първи е донесъл говорещата кутия в Горна Оряховица, но вероятно е било събитие за всички съседи. Както по-късно, в началото на 60-те години, това става с първите телевизори – цялата махала се събирала да гледа новото чудо. Най-старият експонат в Музея, свързан с радиото, са слушалки „Телефункен“ от 1928 г. От 30-те години са и няколко апарата, вече с вградени говорители.
В своите очерци „Строители на съвременна Горна Оряховица“ проф. Стефан Бъчваров разказва за предприемчивия директор на Прогимназията в Калтинец в средата на 30-те години на миналия век Никола Кирмагов, който организирал родители и учители и с доброволни дарения били закупени радиоапарат „Филипс“ и грамофон с плочи. Той организирал и радиоуредба в училище. Сутрин учениците правели физзарядка под звуците на музика, музикален бил и краят на деня, когато приключвали учебните часове.
Ролята на радиото като информационно и агитационно средство била разбрана още в първите му години, но се развила масово в началото на 50-години на ХХ век. В 1950 г. е поставено началото на радиофикацията в Горна Оряховица чрез масово окабеляване. Първият усилвател е слаб, захранвал е само няколко външни високоворители. През 1952 г. радиофикацията преминава към Министерството на съобщенията и започва масово снабдяване на домовете с т.нар. радиоточки. Доставен е по-мощен предавател, създадено е и студио. Още в първата година са монтирани близо 200 домашни радиоточки, като броят им непрекъснато се увеличава, за да стигне до 16 000 в края на века. Освен домашните точки, радиоуредби са били изградени във всяко село, по-голямо предприятие и в училищата.
Първата говорителка е Стефка Кръстева, която започнала работа като чертожник в Градския народен съвет, но била преквалифицирана на радиоговорител. Според нейните спомени по времето на кмета Петко Мирянов била закупена радиоуредба. Тя се намирала в старата част на съвета, където била и часовниковата кула. Първите стъпки на радиото били направени през юни. След нея говорители са Вяра Алексиева, Веска Чудомирова, Мария Коева. Помнят се и днес гласовете на Койка Петкова, Пепа Гечева и Силвия Димитрова.
В началото на 60-те години в радиото вече се работи професионално и са ангажирани десетки сътрудници. Дейността на Радиовъзел Горна Оряховица се ръководела от Програмна комисия, чийто председател бил създателят на Историческия музей в града Йордан Димитров. Програмен ръководител е Мария Шалаверова, която по-късно също за кратко ръководи Музея, а след това продължава своята журналистическа кариера в регионални и национални печатни медии. Колко е важно радиото по това време говори фактът, че в Програмната комисия участва тогавашният секретар при ГНС Аврам Аврамов, председателят на Градския комитет на ОФ Никола Николов, началникът на Пощата Д. Бончев и др.
Програмната комисия се събирала два пъти месечно и правила двуседмичен план на радиопредаванията. По онова време имало две емисии дневно – в 11:30 и в 16:30 часа, включително и в събота, която е била работен ден. Местните новини се включвали на честотите на Радио „София“. Всяко предаване започвало с „Предава Радиовъзел Горна Оряховица“, повторено два пъти на фона на сигнална мелодия. Предаването си имало постоянни рубрики, в които са гостували много сътрудници. Имало дори ученически „радиовестник“.
През последната четвърт на ХХ век почти няма дом, който да е без радиоточка и програмите на Радиовъзел (малко по-късно става Кабелно радио) Горна Оряховица са най-масовият информационен източник в града.
Дори и в съвременните условия на огромно разнообразие от информационни средства, радиото, вече ефирно, запазва своята роля.
На снимките са стари радиоапарати и гласовете на Горнооряховското радио, събрали се за 55-та му годишнина през 2005 г.“./ Източник: Исторически музей – Горна Оряховица
