Емоциите си от няколко дни в Елена пренасят на платно Деница Димитрова, Гергана Рахнева и Виктор Лазаров и ги показват в изложба.
„Запечатано в Елена” все още може да се види в Арт кафе „Мина”, макар че откупките вече започнаха и първата продажба беше на 9-годишния Виктор.
Деница живее във Варна, Гергана е от Русе, но живее в Горна Оряховица, а Виктор е нейният 9-годишен син. Връзката с Елена идва от Деница, която има баба в балканското градче и е прекарала тук много ваканции в детството си.
Изложбата, която представят, не показва традиционните пейзажи с фолклорен оттенък. Тя запечатва по-скоро емоцията на Елена. Идеята за съвместната изява се родила след няколко дни, прекарани заедно в градчето на нещо като пленер, в който много се рисувало, но се и ловили раци. Това харесало дори на Виктор, който впоследствие се оказал катализатор на общия проект.
„Рисуваме отделно, аз – в Горна Оряховица, където живея, а Дени във Варна, но някъде във времето и пространството успяваме да се доближим и тогава разбираме, че не само много добре се съчетаваме живописно, но и някак работите ни сами се допълват. И двете творим предимно в акрилна и смесена техника, още нещо, по което си приличаме“, разказва Гергана Рахнева.
Тя е от Русе, завършила е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, а със съпруга си – графикът Петър Лазаров, са живели няколко години в Китай, където се ражда и Виктор. След завръщането си се установяват в Горна Оряховица и Гергана вече е преподавател в СУ „Георги Измирлиев”.
Деница Димитрова е докторант по живопис във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Майка й е родом от Елена, а баба й още живее в градчето.
„Не спрях да обичам да се губя в магията на това китно градче, където времето сякаш се забавя и успява да отключи един букет от еленски картини, аромати и спомени.
Осъзнах, че съм трупала много прекрасни изживявания в съзнанието си и те просто са си стояли и са чакали точния момент, за да бъдат изразени върху платната.
Затова и няма да се види в картините ми пряко прерисувани Еленски улици или къщи, а по-скоро съм изразила моменти и спомени, така както са запечатани в съзнанието ми от дете.
За мен това не са картини, а по-скоро преживявания. В моята живописна част от изложбата може да видите усещането ми за зима, усещането за свобода, за зеленото като една лекуваща терапия, един риболов и едни разходки в горите.
С голям интерес изследвах темата гора, опитах се да предам моите усещания и любов към природата, но и да запазя и покажа, това че всяка гора е различна и носи различни усещания и емоции в досег с нея.
Един път тя те успокоява, втори път ти е тежко, както кризите в живота на Човек, но това е и тласъка, там е и израстването, друг път просто се загубваш в нея и после се намираш пречистен“, споделя и Деница.
Почти година са работили по изложбата, която в крайна сметка се оказа не само интересен, но и успешен проект и се вписа органично в многобройните събития, посветени на празника на града.
