На 4 октомври 2022 г. се навършват 96 години от рождението на един от най-талантливите и самобитни български актьори - Георги Георгиев, известен с прозвището Гец.
Роден е в Разпоповци – някога село, днес улица в град Елена, в семейство на родолюбиви балканджии. От малък е закърмен с красотата на българското слово, величието на природата и любовта към театъра.
Едва 7-годишен е, когато усеща магията на театралната сцена, а по-късно, в ученическите години, се изявява и в областта на литературата и карикатурата. Родителите очакват от него да се посвети на учителската или писателската професия, но той избира трудния път на театралното изкуство. Два са неуспешните опити за влизане в Държавното висше театрално училище в София, но когато е приет през 1949 година, той успява да се наложи като изключителен талант и твърде рано получава роли в Народния театър.
След завършване на театралния институт Гец е назначен в състава на Народния театър, където попада в среда на големи майстори на сценичното изкуство, от които черпи умение и мъдрост, а партньори са му Апостол Карамитев, Любомир Кабакчиев, Мила Павлова, Георги Калоянчев и мн. др.
Трудно е да се изброят ролите на големия артист в киното, на сцената и в телевизионния театър, но е безспорно, че във всяка от тях той играе със сърцето си, с онази неподправена топлота и човечност. Получава национални и международни отличия за актьорското си майсторство, проявено в над 70 роли в театъра, 60 - в киното и около 50 в телевизионния театър.
Негов неизменен спътник е съпругата му Цена, с която имат двама синове – Иван и Данаил. За нея Гец казва: „Цена ми помага в събирането на материали за ролите ми. Тя се занимава с героя, репетираме заедно, работим над образа реплика по реплика. Нито една роля не съм направил без нейна помощ.“
Не забравя той откъде е тръгнал - топли са срещите със земляците, всеки път те го очакват с нетърпение, за да споделят своите болки и радости, но и да научат за творческите му изяви. В едно свое писмо от чужбина, още в началото на кариерата си Гец пише: „Ако мога един ден да стана такъв магьосник на сцената, каквито в детството ми бяха за мен разпоповските актьори, ще бъда най-щастливият човек“.
За Гец са изказани и изписани много оценки и това, което ги обединява, е преклонението пред големия му талант и изключителна човечност.
Севелина Гьорова пише: „Изкуството на Гец отрази по неповторим начин времето на втората половина на 20 век. Като чувствителна антена ни предаде той многообразните човешки вълнения, човешката болка и смях, страдания и светли изстрадани победи. В неговото изкуство имаше една особена, само нему свойствена етика, която довежда съдбата на всеки негов герой до мащаба на общонационална ценност“.
Режисьорът Енчо Халачев го охарактеризира така: „Широко скроена личност, човек обаятелен, с несекваща жизненост и неизчерпаема като че ли енергия. И онова природно надарено чувство за хумор. Той притежава безпогрешен усет и предразположение към доброто. Него го обичаха всички – обслужващ персонал, колегите му, зрителите“.
През 1997, една година след смъртта му, Гец получава посмъртно званието Почетен гражданин на град Елена./ Община Елена
