На 5 октомври 1944 г. най-успешният български ас в годините на Втората световна война Петър Ангелов Бочев излита за последния си полет. На 23 октомври военните докарват запечатан цинков ковчег в Горна Оряховица и той е погребан с почести в двора на църквата „Св. Иван Рилски” в Калтинец. После за дълги години гробът и името на Бочев потъват в забрава. За летеца-герой се заговори много едва от десетина години насам. След усилията на двама краеведи – Никола Чолаков, който повдигна темата, и Михаил Михайлов, който даде идеята на Съюза на офицерите и сержантите от запаса, бе поставена надгробна плоча с малко самолетче на гроба му. Преди година плочата пострада от вандалски изстъпления на местни хлапетии, но запасните военни ремонтираха паметника и той отново е на гроба за годишнината от смъртта на летеца.
Но първият, който започва да събира информация и да пише за Петър Ангелов Бочев, е негов наследник в небето – бившият военен пилот Рашо Радков. И това става още през 80-те години на миналия век.
Никога не бях чувал за него, въпреки че се интересувах от историята на авиацията и мислех, че зная за всичките ни асове. Разбрах в случаен разговор, че това е най-успешният ни боен пилот и че сме съграждани. После пък разбрах, че за него е било забранено да се говори, разказва о.з. майор Рашо Радков от Опълченски випуск 1977 г. на Висшето военно-въздушно училище в Долна Митрополия. Чува за първи път историята на Бочев в края на 80-те, малко преди падането на комунизма и още тогава започва да събира информация. По-късно се среща със сестрата на пилота, която му разказва спомени за брат си и негови разкази за битките в небето. Събраното, най-вече наученото от нея, включва в своята книга „Трънливият път на летците от Горна Оряховица”. Миналата година по негова инициатива и с финансовата помощ на бизнесмена Николай Рашков бе поставена паметна плоча на родната къща на Бочев на ул. „Съединение” 23 на Гара Горна Оряховица.
Къщата на ул. "Съединение" 23, където е израснал Петър Бочев и семейството му
Въпреки че държи да се отбележи датата 5 октомври, когато е загинал летецът, Радков е сред тези, които вярват, че Бочев не е умрял край Крива Паланка. Тази част от историята, която почива само на слухове, също присъства в неговата книга. И всъщност не е само той, който смята, че Бочев е бил спасен от германците и дори воювал на тяхна страна до края на войната.
„Петър Бочев беше германски възпитаник и германофил. Той еднакво мразеше американците и руснаците и признаваше само своята родина. Беше истински царски офицер, докрай верен на дълга към Царя и Отечеството. Не искаше да лети срещу своите бивши съюзници”, спомнят си съвременници. Малко преди фаталния полет дори бил поставен под домашен арест за национал-монархическо изказване в присъствие на руски летци. На 5 октомври орлякът бил вдигнат със задача да атакува артилерийски позиции западно от Крива Паланка. Бочев бил принуден да излети. Малко по-късно самолетът му е улучен. Той успява да приземи в една царевична нива, но в този момент машината експлоадира.
Цветът на бойната ни авиация е бил обречен в тези сражения. Нашите изтребители са били подготвени за въздушни боеве високо в небето, а не за атакуване на наземни цели от малка височина. Коремите на самолетите са били абсолютно незащитени и само за два-три месеца загиват 21 летци, 30 са тежко ранени, а 32 самолета са унищожени. Не по-добре става за летците след завръщането им от фронта през декември. 20 летци, от които 5 от Горна Оряховица, са осъдени на смърт от Народния съд. Много други с години лежат по затворите.
Това вметва Радков и продължава историята на Петър Бочев, научена от сестра му. Баща му – бай Ангел, тръгнал да търси останките на сина си. Генерал Владимир Стойчев му съдействал да стигне до сваления самолет на сина си. Така и не открили следи от младия подпоручик. Дни наред обикалял фронта, но в крайна сметка не намерил сина си. Получил обаче запечатан цинков ковчег, в който били останките на Петър Бочев, твърдели военните.
Надгробната плоча в двора на църквата в Калтинец
Петър Бочев бил толкова ярка фигура, въпреки че животът му приключил едва на 25 години, че е съвсем нормално за него да се създават легенди. Но и без тях официалната му биография е достатъчно впечатляваща. Роден е на 10 ноември 1919 г. в Крушето, където баща му бил началник гара. После цялото семейство се мести в Горна Оряховица, в къщата на „Съединение” 23. Петър завършил с отличие Първа мъжка гимназия във Велико Търново и после Висшето военно училище в София. Обучава се в Германия и от 1943 г. е в боен режим, защитавайки българското небе най-вече от американските бомбардировачи. Има признати 13 въздушни победи (споредРадков би трябвало да му се признаят 17-18), свалил е 7 самолета. Два пъти и той е бил свалян, но се е възстановявал след раняванията си и се връщал в полет. Има два ордена „За храброст” и немски Железен кръст за храброст. Посмъртно е произведен поручик.
„Той бе една изключителна личност и като летец-изстребител, и като човек. Изключителното в него беше, че сам изработи свой стил за водене на бой с противниковите бомбардировачи. Стил, характерен само за него”. И още „От всички ценни качества, които притежаваше, най-много харесвах стремежа му да избягва шаблона”. Това казват колеги на Петър Бочев, споделящи спомени десетилетия след смъртта му.
Елена ВЕЛКОВА
