Политиката на разширяване на ЕС и проблемите и перспективите пред евроинтеграцията на страните от Западните Балкани бяха обсъждани днес във Велико Търново. Форумът бе под егидата на групата на ЕНП и бе проведен по инициатива на евродепутата и доайен на парламентаризма у нас Александър Йорданов. Съорганизатор бе кандидатът за народен представител от ГЕРБ-СДС Димитър Николов, който модерира панела „Евроинтеграцията на страните от Западните Балкани и политиката на Европейската народна партия”.
Конференцията бе по случай Деня на Независимостта и събра на едно място евродепутати, учени, съмишленици на демократичната идея.
Независимостта е свят ден, който десетилетия бе подценяван, но който е достоен за истински национален празник. Винаги съм си представял Независимостта като монументална скулптура, чийто постамент са Освобождението и Съединението, но Независимостта увенчана този паметник на националното достойнство и го прави съвършено творческо дело на българския народ, сподели Александър Йорданов.
СДС е с категорична позиция по отношение на националния празник на Република България. От повече от десетилетие смятаме, че подходящата дата е 22 септември. Приемаме тази дата като венец на усилията на българския народ, още повече, че тя е извоювана от нашата държава, без външна помощ, отстоявана пред Великите сили и заслужава да бъде отбелязвана подобаващо. И днес България има нужда от стабилно правителство, което да откъсне България от опитите тя да бъде завлечена за пореден път към Евразия, към проектите на Кремъл. В лицето на ГЕРБ-СДС виждам основната политическа формация, която може да свърши тази тежка задача. Освен това сме в поредица от кризи. Коалицията ГЕРБ-СДС е показвала, че може да решава кризи и ще ги реши отново, каза лидерът на СДС Румен Христов, пристигнал във Велико Търново специално за форума.
Фактът, че отново сме пред парламентарни избори, говори за продължаващата вече втора година политическа криза. Тя, логично, доведе и до икономическа криза, а усещането в обществото е за тотален хаос, за вопиюща управленска некадърност, нестихващи политически спекулации и серия от грешни правителствени решения. На този фон ние, участниците в днешната конференция, вероятно ще изглеждаме като пътешественици в бъдещето, защото ще говорим не просто за проблеми, а за начините, по които те могат да бъдат решени.
Разширяването на ЕС е актуална тема и проблем в контекста на променената геополитическа реалност в резултат на войната, която през 2014 г. Руската федерация започна срещу Украйна и която на 24 февруари ескалира до конфликт, който светът не познава от края на Втората световна война. ЕС е създаден, за да се разширява. Неговата същност е да бъде отворен за приемането на нови страни, които приемат неговите ценности и желаят да следват общите му политики. ЕС е най-мощният съюз на равноправни държави в съвременната история. Той продължава да бъде задача, която ще се решава и в бъдеще, продължава да е процес, който ще се развива. Европа е и задължение, не само даденост, и като такова се нуждае от нови идеи, нова сила. В словото си в Страсбург на 6 юли чешкият премиер изтъкна основните приоритети за силна и просперираща Европа. Веднага прави впечатление, че в програмата на чешкото председателство до края на годината т. нар. разширяване на ЕС с държавите от Западните Балкани не е сред основните приоритети. Остава на заден план. Причината е, че страните, които желаят да станат членове на ЕС, не влагат необходимите усилия за постигане на тази своя цел. Типичен пример е Република Северна Македония, в която в определен смисъл сама пречи на себе си, но много проблеми тепърва трябва да решават и останалите държави от Западните Балкани. Особено Сърбия с нейния традиционен национализъм, антиевропеизъм и клиентелизъм на Москва. Пред сериозни трудности са изправени Босна и Херцеговина и Република Косово, а напредъкът на Черна гора и Албания все още не е достатъчен за постигане на целта, която са си поставили. Затова е важно тези държави да бъдат оставени спокойно да си свършат работата, без да им се дават напразни обещания и надежди. Но и да им се помага, коментира Александър Йорданов.
Участниците във форума бяха поздравени от областния координатор на ГЕРБ Даниел Панов.
Историческата и духовна столица на България е символ на държавността, един от градовете, който започва с идеята за Съединението и град, който поставя началото на независима България. Доказват го всички онези събития, случвали се тук, онези събития, свързани с полагането на основите на държавността. Днес на всички ни е нужно обединение. Трябва да следваме завещаното от предците ни. Още през 1911 г. на читалище „Надежда” за първи път се появява надписът „Съединението прави силата”, припомни Панов.
Всяко нещо, което казват проф. Румен Христов и доц. Александър Йорданов, връща усещането за свобода, което създадоха в началото на промените. Различни политически сили се опитват да използват процеса по евроинтеграция на страните от Западните Балкани за трупане на политически дивиденти. В ГЕРБ-СДС сме убедени евроатлантици и всички наши действия доказват това. Благодарение на нас ветото над Северна Македония на практика беше вдигнато. Ние направихме така, че българският национален интерес да бъде защитен, като ЕС бъде гарант за защитата на националния ни интерес. Ролята на България в региона е изключително важна по отношение на целия ЕС, припомни и водачът на листата на ГЕРБ-СДС проф. Костадин Ангелов.
За позицията на ЕНП относно политиката на разширяване в региона на Западните Балкани с особен поглед върху евроинтеграцията на Република Северна Македония говори евродепутатът д-р Андрей Ковачев. Резолюциите на ЕП относно политиката на евроинтеграцията в региона на Западните Балкани разясни Александър Йорданов, а зам.-председателят на ГЕРБ и водач на листата на коалицията ГЕРБ-СДС във Варна Даниел Митов коментира политиката на България в подкрепа на евроинтеграционните процеси на страните от Западните Балкани.
Вторият панел бе именуван „Европейска интеграция и национална независимост. Историческият опит на България в контекста на съвременността”. Проф. д-р Пламен Павлов припомни споделени личности от общата история на България и Македония. Казуса Република Северна Македония във вътрешнополитически план – рискове и възможности, разясни социалният антрополог доц. д-р Харалан Александров.
