Връбница е!

Връбница се чества в неделята преди Възкресение и преминава с един важен обред за момите, наречен кумичене. Цикълът на моминските игри завършва с този обичай, който се изпълнява на следващия ден след Лазаровден, познат като Връбница, Цветница или Куклинден. Кумиченето става с кукла обреден хляб или с венци от върба. Всяка взема взема куклата, кравая или колака, увити в чист месал, и отива на реката. Там избират място, където водата тече по-тихо и всяка мома с ножче изрязва тънка кора от хляба и се пуска по водата. Чийто залък е отишъл най-далече, тази мома се признава за кумица. Обредът може да се изпълнява и с върбов венец – това, което излезе пред другите, то неговата притежателка ще бъде кумица. В Карнобатско това се прави с папур или царевични листа, а в югоизточните райони избраникът на кумицата изтегля моминския хоровод от реката и става кръстник. След това се слага обща трапеза, като за района на Северозападна България се прави попара от обредните хлябове. Момите „говеят” на своята кума до Великден.

Вечерта преди Цветница момите играят за последен път лазарско хоро, което е и първото сключено преди Великден. Вярва се, че мома, която е лазарувала и е кумичила, не може да бъде похитена от змей. Според народните традиции моми, които не участват в лазарските игри, не могат да очакват сватове, тъй като не е изпълнен обреда момеене. Поради тези обичаи и вярвания на тези момински обичаи се приема, че този обреден комплекс от схващания се отнася за любовно-женитбения. Според някои учени, това са вид посветителни обичаи, които бележат прехода на малкото момиче към вече голяма мома, която след това може да създаде семейство. В този пролетен обичай, освен женитбения характер на обредите, прозира и желанието за богата реколта, за плодородие и здраве. Това ясно проличава в припевките, които младите момичета отправят към поникналото жито: “От два класа кутел жито, От два грозда бочва вино!”.

На Връбница се изпълняват и т. нар. поминали обреди.  В събота се прави Лазарска задушница. Жените приготвят обредни хлябове без мазнина и сваряват жито, наричано куча, като по този начин се отдава почит и към починалите.

Връбница е голям църковен празник. Всички ходят на тържествена служба, откъдето си вземат осветени върбови клончета. Ако някой от семейството се разболее, запалват тази върба и кадят с нея болния. Ако е урочасано дете, измиват очите му с водата, в която са натопили върбата. Върбови клончета се слагат на кръста и главата, против болежки.

На този ден празнуват всички мъже, жени и деца с име на цвете или дърво. Нека носят красотата на цветята, нека бъдат обградени от щастие, както веселото чуруликане на птичките, нека преодоляват всяка пречка, която застане на пътя им, както пролетта се възражда след тежката зима. Бъдете добри и запазете детето в себе си, защото само то носи чистотата на живота!

Изготвил: Теменуга Йорданова, Исторически музей - Горна Оряховица