В българските народни обреди и обичаи Лазаровден се празнува предпоследната събота преди Великден. Този ден е познат още като Лазарица, Лазарница, Лазар или Лазарова събота. Връзката с църковния светец Лазар на пръв поглед се свързва с възкресението на светеца, която препратка е само външна. Тук се прокрадват едни по-древни и езически напластявания, които се отнасят към пролетното събуждане на природата, надеждите за благочестив живот и най-вече към желанието за задомяване. Основните елементи на празника са два - обичаят лазаруване и поминалите обреди. В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. Най-малките лазарки са между 10 и 12 години, прието е да се наричат „лазарки” или „лазарици”. Мома, която не лазарува, не може да се момее. В четата има пеячки и шеталици, а една от лазарките носи кошница за яйца. На Лазаровден всички се събират в дома на кумицата - това е момичето, което ще ги води. На този ден лазарките се даряват с бели яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Така наречените „Шеталци” играят една срещу друга под съпровода на музика, всички играят около кошничката, пълна с яйца. Жените късат чемширови листа от украсата по главите им и ги слагат в кошницата, някъде играят около стопанката, която пуска листата в паница с вода и след това пръска с нея кошерите. Момите получават дарове като ябълки, орехи, пари и други. Българският фолклор помни и пази различни видове песни, предназначени за дете, мома, момък, булка, домакин, овчар, орач и други. Във всяко село има мома, която всички признават за най-хубава. На такава мома лазарките пеят особена песен, в която сравняват снагата й с „тънка топола”, лицето й с „прясна сметана”, а очите й с „черни череши”.
В неделя големите лазарки обикалят по дюкяните, кръчмите и на хорото, като пеят на момците. Тези момичета се назовават със следните имена: буенец, Лазара, Лазарица, кол, прът и други. Избират една по между си за водачка, наречена буяняк, буеница, войвода, кръстница, изводачка или чаушка. Тази мома трябва да е най-личната в селото и да умее да води хорото добре. Момите пускат в реката венци от върбови клонки, на която мома е първият венец, тя ще бъде кума. Играят лазарско не-сключено хоро – наречено „буенек”, изпълнява се от предрешена като момък мома с разпуснати коси и с калпак, украсен с цветя. На гърдите си има кръстосани пафти, а върху тях нанизани монети. Носи на кръста си многоцветни кърпи, в дясната си ръка държи дървена сабя и върбова пръчка с окичена кърпа, а в лявата ръка държи друга кърпа. Българският фолклор приема за „булка” момиче между 8- и 10-годишна възраст, трябва да е с живи родители, облечено в булчински дрехи и забулено с червено було. Лазарките застават едни срещу други в две редици, а други две моми разиграват сюжет край „невестата”. На места в Източна Тракия и Родопите извършват една практика и малки, и големи моми. Правят кукла Лазарка, която е от парцали, пускат я в кладенеца или я пръскат на реката с вода. Според някои учени, тези момичета трябва да са сирачета, а според други само момичето, което носи куклата, трябва да е сираче. Събраните подаръци по-късно продават, а с парите от тях купуват вълна за Великден, Гергьовден и летни Атанасовден, когато се правят люлки. Когато завърши лазаруването, лазарките си поделят събраното, събират се в дома на водачката си. От даровете приготвят специален лазарски хляб, който раздават на всички в селото.
След 40-те години на ХХ век много дни преди празника майките и бабите бъркат в старите ракли /сандъци за съхранение на дрехи и чеиз/, за да подготвят премяната на малките момиченца - да бъдат те с най-гиздава национална носия - като лазарки. А в това време в училище се разучават седмици наред лазарските песни.
Лазаруването е голяма радост за децата - празник за момиченцата от 6- до 14-годишна възраст, даже и за подрастващите моми. Група лазарки, организирана обикновено от училището, обхожда домовете, където на двора изпълнява лазарски песни и танци, като играе едно или няколко момиченца /даже и момченца/, а останалите пеят. Песните имат насоченост за момите, на които предстои женитба; за ергените, които позакъсняват със задомяването; за подрастващите деца; за добрите стопани; за плодородие, дори и за мързеливците.
В спомените на Владимир Давидов четем следното: „Със събраните пари - давани от домакините на лазарките - се подпомагат училищните трапезарии за осигуряване на безплатна закуска на всички ученици /филия с мармалад/. Днес приходите са за културните нужди на пионерските организации. Похвална е инициативата на някои учителки с класовете си от основните училища да възродят този обичай. В миналото да лазаруват ходят отделни малки групи от възрастни и деца, чиято цел основно е да припечелят някой лев или да съберат яйца за личната си прехрана, като използват традицията за лазаруване“. ….„В Горна Оряховица от началото на ХХ век до началото на петдесетте години, на Лазаровден ставаше голям пазар на грънци пред входа на старото гробище /днес парк "Никола Петров"/. Гражданите посещаваха в този ден /по-вечеря/ гробовете на близките си за отдаване на почит към паметта им, окичваха надгробните камъни, кръстове и плочи с върбови клонки. На излизане по установена традиция, гражданите си закупуваха по някакъв нов глинен съд /стомна, саксия, цуличка, ваза, окарина, гърне за варене на боб, гювече или друг предмет/ и го внасяха в домът си, като израз на подновяване на покъщнината си“.
Битовият празник лазаруване, няма нищо общо с църковния празник Лазаровден, освен деня и датата. У българина има чудесен непрекъснат стремеж да опазва и прекарва през пътищата на времето своите съкровени празници и обичаи, възникнали още от тракийско време, както и тези при ранните славяни по нашите земи. В корените на тези обичаи народът ни намира сили, за да оцелее до днешно време, въпреки многовековните теглила. Родовата памет се съхранява и предава от поколение на поколение тези обичаи, в които се вгражда душевността на народа ни.
Изготвил: Теменуга Йорданова, Исторически музей - Горна Оряховица
--135.jpg)
