Общинският съветник инж. Трифон Димитров предложи начин как да се икономисва от уличното осветление в Горна Оряховица, без да се налага спирането му или минаването на режим, а идеята беше подкрепена и от колегите му от групата на „Алтернативата на гражданите”. Едно малко и нескъпо устройство може да ни помогне да намалим сметките за ток, без да оставяме парковете и улиците тъмни. Надяваме се, че предложението поне ще бъде обсъдено и в Общинския съвет, и сред специалистите, които поддържат уличното осветление. При всички случаи обаче е добре да се потърсят начини за икономии без да се преминава към спиране, казват четиримата съветници от групата на „Алтернативата”.
Предложението на Димитров е на част от лампите в общината да се монтира индивидуален часовников механизъм. Това означава, че ще може по-добре да се планира и регулира осветеността, като няма да се изключва цял парк или цял квартал, а например лампите ще светят през една или през две в по-късните часове на деня. Така ще може да се запази осветеността по кръстовища, около пешеходни пътеки, парковете също няма да потъват в непрогледен мрак и въобще ще имаме много по-голяма гъвкавост, обяснява Трифон Димитров. Според него в периода от 11 до 4 часа през нощта е съвсем нормално да се намали осветеността. Но ще бъде грешка да се изгаси целия парк или цял един квартал. Това веднага ще провокира вандалите, които и без това нанасят поражения на парковете, да действат безпрепятствено.
Едно такова устройство от по-евтиния модел, който запазва паметта на часовника си до 3 дни без захранване, струва около 20 лева. Има и по-скъпи модели, които пазят настройките си до 3 години без захранване, но в момента говорим за най-евтиното и бързо средство, което да приложим в кризата, казва Димитров.
Най-грубо сметнато да се монтира устройството на 1000 лампи ще струва 20 000 лева за самия часовник и още вероятно толкова за монтаж. Повечето от осветителните тела са 150 ватови и в момента светят по 12 часа. На цените от миналия месец, когато киловатът беше 60 стотинки, една лампа харчи по 32 лева на месец. Ако тя може да свети само 6 часа – четири вечер и два сутрин, ще се икономисват по 16 лева на лампа или по 16 000 лева за 1000 лампи. Така че за два-три месеца инвестицията ще се изплати и след това ще останат само икономиите. А без икономии няма как да се мине при положение, че сметката за електроенергия надхвърли 200 000 лева за миналия месец, докато преди кризата с цените на горивата са плащани по 660 000 лева за година.
Това всъщност е краткосрочна мярка, която можем да наречем кризисна. Никак не е лошо да започнем да мислим и по-дългосрочно и да търсим по-сериозни решения. Дори и цената на електроенергията да падне, което е доста под въпрос, трябва да се огледаме и да видим какво правят хората по света. А вече са измислени системи като т. нар. умен град, при които уличните лампи събират всякакви сведения за околната среда и комуникират помежду си. Така се усилва осветеността там, където има по-голямо движение, или там където има мъгла и се намалява, когато човешкият поток намалее. Тези системи, които на нас ни изглеждат футуристични, всъщност съвсем не са толкова скъпи и непосилни за българските градове. Въпросът обаче сега е да започнем да мислим и да обсъждаме варианти – първо, за да отговорим на непосредствената криза, а после и да започнем трайно подобряване на системата. Градът ни е много добре осветен и не трябва да разваляме нещо хубаво, което имаме. Целта ни трябва да бъде да правим нещата по-добри, а не да се отказваме от това, което вече сме постигнали, казва Трифон Димитров.
