Човек идва на този свят и си отива с името си, а едно от най-големите проклятия е името му да изпадне в забрава.
Това е научил от живота Димитър Николов – народен представител в 45-то и 46-то Народно събрание.
Той се гордее, че е един от 131 000 българи, които носят името Димитър – третото по разпространеност у нас след Георги и Иван. И денят, в който почитаме паметта на свети великомъченик Димитър Солунски, е специален за кандидата от листата на ГЕРБ-СДС.
Мъжете с това име са с чести промени в настроението, но много талантливи, притежават силна воля и винаги са заобиколени от приятели. Те са щедри, изобретателни, интелигентни, весели и надарени с творчески способности. Трудно може да се каже дали това твърдение обхваща всички, но за Димитър Николов важи в голяма степен.
Кръстен съм на баба си Димитра. Моите родители винаги са обичали традиционни български християнски имена. Баба ми, светла ѝ памет, до голяма степен ме е отгледала и възпитала. Родена и израснала в Чехия, тя беше много набожна, имаше модерни за времето си разбирания, разказва Димитър. Определя се като вярващ и религиозен човек, но според него не е задължително да бъдеш едновременно и религиозен, и вярващ.
Дълбоко вярвам в православните християнски ценности, но в същото време имам и доста либерална идея за Бог. Има една дефиниция, че се опитваме да придаваме човешки образ и понякога човешки недъзи на Господ, а пък приемаме, че той е абсолютният всеобхващащ разум. Не може ограниченият човешки разум да обхване абсолютния разум и съвършенство. В книгата си „Произход” Дан Браун казва, че ако Господ види как религиите се опитват да го дефинират, сигурно ще се пръсне от смях. Но лично аз за себе си се определям като православен християнин и православието ми помага да бъда в хармония със себе си, казва Николов.
В младежките си години той започнал да учи „Богословие” във Великотърновския университет, но така и не го завършил. Почти 20 години по-късно обаче се върнал към този си интерес и довършва образованието си с магистърска програма „Теология” във ВТУ.
По традиция Николов празнува Димитровден в работен режим и именият му ден минава повече в срещи с хора.
Преди няколко години се запознах с интересен човек като Яков Джераси, преди да отидем на разговор с президента Петър Стоянов. Беше на Димитровден и телефонът ми звънеше през пет минути, аз му се извинявах, че прекъсвам разговора. Тогава той ми каза: „Човек идва и си отива с името си. Вие сте богат и щастлив човек, защото най-голямото проклятие в еврейския свят е името ти да изпадне в забрава. След като толкова хора звънят да ви поздравят, значи сте богат и благословен човек”, спомня си Николов.
Ценен за него празник е и денят на св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, когато пък именик е неговата съпруга.
Благодарение на моята Надежда имам и вяра, и надежда, и любов в живота си. Смятам, че човек не трябва да търси любовта. Когато е подготвен, тя сама ще го намери. Открил съм си половинката – човек, който преди всичко ме разбира, подкрепя и ме кара да се чувствам наистина богат и щастлив, признава той.
Кулинарията и сомелиерството са предпочитаните хобита на Димитър Николов. Готви изключително вкусно, в кухнята е естет, ценител е на хубавото червено вино.
Това ми е най-доброто средство за почивка. Само над тиганите и тенджерите човек не мисли за ежедневните грижи, защото те не позволяват разконцентриращ момент. По света още няма паметник на жена кулинар, за разлика от много майстори готвачи, твърди Димитър. Много са червените вина, които харесва, но признава, че вече е почитател на розето, защото то е нарочно търсеният компромис между бялото и червеното вино и се комбинира с най-много видове храна.
С Димитровден обаче навлизаме в сезона на червеното вино. То е благословено, защото първото си чудо Христос извършва на сватбата в Кана Галилейска. Когато виното свършва, той превръща вода във вино, за да продължи празненството. Лозата е най-интелигентното растение, а виното е живот, завършва Димитър, който и тази година, въпреки предизборните си ангажименти, ще почете деня на светията покровител.
