В малкия град да пробиеш е лесно, защото няма много конкуренция, но е трудно да се развиеш, защото няма човешки ресурс. Така накратко описва своята бизнес ситуация Веселин Василев. Неговата фирма „Вес Мебел” е търсена в Горна Оряховица, когато става дума за мебели извън масовото производство.
За да стигне до тук, Веселин е минал през много други бизнес начинания. В някои е успявал, в други не съвсем. Раздавал се е за всяко, а в същото време е търсил пълнотата в живота си чрез спорт, театър, изкуство. В същото време е отгледал три деца. И в крайна сметка мечтата му е да си купи кемпер и да обикаля накъдето му видят очите. На етажерка в офиса си е сложил жълт пластмасов модел, който да му напомня голямата цел в живота. Дал си е 4-5 години още в бизнеса и после иска да живее за себе си.
ЗАПОЧНАЛ С ТЪРГОВИЯ В ЗОРАТА НА ДЕМОКРАЦИЯТА
Както много други и Веселин започнал с търговия. Бил още ученик, когато продавал на битака. После със съдружник създават магазини за дънки и правят едни от първите компютърни зали в Горна Оряховица. Пак са от първите, които започват да продават и мобилни телефони. Бизнесът с компютърните зали е много успешен, но до време. Когато всеки се сдобива с компютър, а интернет стига до всеки дом, те залязват. Така „Бездната”, която много геймъри помнят като своя втори дом, става магазин за дрехи втора употреба. Веселин държал и заведение в Лясковец, така че наистина опитал много начинания по онова време.
Докато правели един от магазините си за телефони, Веселин открил и своя настоящ бизнес. Оказало се, че няма кой да направи обзавеждането на магазина. След дълго търсене, Веселин намерил момче, което работило в този бранш преди време и му казал: „Дай да купя машините, които ти трябват и ми направи обзавеждането”. Магазинът станал доста приличен, а сестра му поискала да й направи обзавеждане за детската стая. След това нейна приятелка направила поръчка и така се започнало. На него междувременно му станало интересно, а това е основната причина да се занимава с каквото и да било.
По това време бизнесът с Интернет залите вече бил залязъл. Имали помещение, в което държали компютрите и там сложили и машините за мебели. Малко по малко мебелите превзели мястото на компютрите. Имало един момент, в който държал грил, дрехи на килограм и цеха за мебели. Станало тежко и малко по малко се ориентирал само към мебелите.
Започнал съм с търговия и самият аз бях изненадан, че подхванах в един момент производство. И нещо повече – то ме запали и ми задържа вниманието толкова дълго. Имах и късмет, че започнах преди близо 20 години, тогава беше доста по-лесно. Вече си мисля, че каквото и да подхванеш сега, е по-трудно, разказва Веселин.
ЛИПСАТА НА ХОРА Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ
Почти всяка година му е идвало да се откаже, но винаги е намирал смисъл да продължи. Никога не е правил реклама на своите мебели. Те се рекламират сами – от уста на уста, както се казва. Хората знаят, че може и да става по-бавно при него, но става хубаво. Основно работи с клиенти от Горна Оряховица, но пък е обзавеждал и във Виена. Много пъти са го питали защо не разшири производството си. Тогава той обяснява, че в малък град може и да е лесно да почнеш, но е трудно да се разшириш.
Липсата на хора е голям проблем за бизнеса в малките градове. Веселин сам си проектира мебелите и участва в производството им. Екипът му е много малък. Опитвал се е да намери млади хора, които да се присъединят, но не се получило. Причините са много. Една от тях е образованието, което не отговаря на нуждите на бизнеса. Насочих сина си да запише „Интериорен дизайн” в Строителния техникум. Мислех, че от това има нужда фирмата. Не искам да давам оценки, но образованието в момента не създава кадри, готови за работа. Това е меко казано, но вярвам, че ме разбирате, казва Веселин. Той самият е завършил Механотехникума в Горна Оряховица. Чертането, което учил в училище, и досега му помага, когато си прави проектите. Затова ми е жал, че и моето училище вече не е това, което беше. Младите хора са технически неграмотни, казва Василев.
Проблемът с кадрите тръгва от там, че младите след училище нямат базата, която да им помогне в работата. В същото време те идват на работа с въпроса „Колко пари ще вземам?”. Когато няма какво да предложиш като умения, този въпрос е малко нелеп. И се получава един порочен кръг. Младите напускат родното си място веднага след средното училище, за да търсят по-добри заплати. За да ги задържи местна фирма, трябва да им предложи такива пари, които ще направят продукта й неконкурентоспособен. Така между двете крайности не може да се намери баланс, който да направи местния бизнес по-стабилен.
ОБУВКИ ПОД НАЕМ, НО ЗА ЕДНОКРАКА АРМИЯ
Трудно се започва бизнес днес, преди 25 години беше много по-лесно. В началото на 90-те години, дали заради ентусиазма или заради все още плаващите правила, но да започнеш бизнес беше далеч по-лесно. Сега, ако нямаш някаква сериозна основа, няма как да ти се получи. Ние тогава бяхме хлапета, които продаваха на битака, но все пак успяхме. Днес повечето бизнес ниши са заети, вече е трудно да откриеш нещо ново, казва Веселин. И със смях разказва за едно от най-чудатите си бизнес начинания. Докато се занимавали с дрехи втора употреба, видели, че складовете били пълни с обувки от Европа. Тогава обаче било забранено да се продават обувки втора употреба. И на Веселин му дошла идеята, че може да ги дава под наем. Начинанието се оказало успешно и за да го направи още по-печелившо, той се насочил към несортирани пакети с обувки. Щяло да бъде по-на сметка да си ги сортира сам. Пръснал на двора стотици обувки и заедно с цялата фамилия се опитали да ги направят на чифтове. Резултатът бил катастрофален. Почти нищо не успели да съешат, повечето от обувките подарил на хората от „Тунджите”, та години след това виждал по центъра мургави съграждани с един крак в „Найк”, друг в „Адидас”. Дотам било с този експеримент.
ВСЯКО НЕЩО СИ ИСКА ПОСТОЯНСТВОТО – И ЛЮБОВТА, И БИЗНЕСЪТ
Веселин се е отказвал от бизнеси не само защото са били неуспешни, или загиващи като компютърните зали. Понякога и защото не му било интересно. Но иначе вярва, че постоянството е ключ към успеха. Това го казва и за семейството. Той има три деца и често хората го питат от една жена ли са. Не само че децата са от една жена, но и тя е до него през целия му живот. Гаджета станали в 7 клас, оженили се през 2000 г. и са заедно до днес след над 30-годишна връзка. Имат син и две дъщери и първото, за което бащата се погрижил, е да насочи децата си да спортуват. Самият той навремето тренирал хандбал. Слабостта му към спорта го накарала след време да приеме да бъде президент на хандбалния клуб. Четири години отдал на тази кауза. Аз обичам спорта, но не съм по масовките и агитките, обичам чистото съревнование, казва Веселин. Синът му започнал с хандбал, а дъщерите първо пробвали с акробатика. Но впоследствие и тримата се запалили по плуването и баща им смята, че това е най-добрият спорт.
Няма травматизъм, полезен е за израстването и в същото време зависиш само от себе си, а не от съдии. Горещо го препоръчвам. За съжаление, когато моите деца започваха, нямаше басейн в Горна Оряховица и затова аз от 13 години всеки ден ги карам до Велико Търново да плуват. Сега имаме и ние басейн, възползвайте се, съветва Веселин.
КОЛЕКЦИОНЕРСТВОТО. РОДЕН С ЛЕВСКИ НА ЕДНА ДАТА
Ходенето по битаци е слабост на Веселин. Започнали да ходят с жена си, когато имало какво да разпродават от предишните търговски начинания. Но се запалил и от продавач станал купувач. Започнал да купува вехтории, както той ги нарича, но между тях има и много интересни неща, включително произведения на изкуството. Аз не мога да рисувам, въпреки че сам си проектирам мебелите. Опитвал съм, но не ми се получава, но харесвам красивите и редки неща, казва Веселин. От ходенето по битаци има голяма колекция за Васил Левски.
Веселин е роден на същата дата като Апостола и донякъде това го кара да чувства близост. Събира всичко за своя астрален близнак – портрети, бюстове, литература.
МЕЧТА 1: АНТИКВАРНА КНИЖАРНИЦА
Една от мечтите му е да си направи собствена антикварна книжарница. Идеята е всъщност на жена му, а желанието на двамата е да направят свое кътче с две-три масички и много стари книги. Представям си атмосферата, при която сядаш да изпиеш кафе или питие, а си заобиколен със стари книги - можеш да почетеш, да помислиш, да поговориш с хора, които имат същите интереси, споделя Веселин.
Още не е готов за тази крачка, но я обмисля и някой ден сигурно ще я направи.
МЕЧТА 2: КЕМПЕР
Засега е само член на фейсбук група за почитатели на туризма с каравани, а един жълт пластмасов кемпер му напомня всеки ден и за тази мечта. Пътуването без посока и без ангажименти го привлича. Засега е планинар любител.
Запалил го приятел фотограф и използва свободните моменти в събота и неделя да ходи по баирите.
ТЕАТЪРЪТ И ЗАЩО ХОРАТА СА ЖАДНИ ЗА СПЕКТАКЪЛ
Подреждането на бизнеса си има хубави, но и лоши страни. Лошото е, че дните стават прекалено еднакви – не се случва нищо интересно. А Веселин обича предизвикателствата. В един момент започнал да търси с какво да се занимава извън работата. Има позната, която играе в театъра в Долна Оряховица и решил, че и той може да опита. В долнооряховската трупа обаче нямало място. Един ден жена му се обадила по телефона и му казала „Отивай в Читалището, търсят артисти”. И той не се поколебал, отишъл. Посрещнал го Симеон Христов – художественият ръководител на МТ „Алтернатива”, и му дал да чете някакъв текст. Явно се справил добре, защото бил поканен в трупата. Симеон поставял тогава „Скакалци”. Моята роля беше малка, общо взето влизам и излизам и казвам няколко реплики, но пък се запалих, смее се Веселин. Играли спектакъла с успех в няколко села, но пандемията ги спряла. Междувременно с един колега от театъра правили скечове. Симеон ни го предложи, а Мирослав, който е икономист, се зае да ги подготвим. Не можахме много да се изявим. Най-масовата ни публика беше в пенсионерските клубове. Пак заради пандемията, отново през смях разказва Веселин.
Артистичните му изяви може да са кратки, но пък явно са успешни.
Вече има и награда, спечелена за второстепенна мъжка роля от Фестивала „Музите” в Созопол. Имат онлайн скеч „Фантом корект”, който представили с Мирослав.
Веселин с нетърпение очаква ново отпускане на мерките, за да поднови театралните си занимания. През август започнахме нов спектакъл, но бързо ни затвориха. Надявам се отново скоро да съм на сцена. Хубаво е в театъра – срещаш нови хора, забавляваш се. Същевременно е трудно да си направиш нов скеч и това е предизвикателство. Затова сега чета Чудомир и различни хумористични книги, за да търся идеи, казва бизнесменът – актьор.
ПО ВРЕМЕ НА COVID И СЛЕД ТОВА
Бизнесът на Веселин в момента не е пряко засегнат от пандемията. Не са спирали работа, въпреки че болестта е минала и през част от малкия им екип. Ефектът ще се отрази впоследствие, смята мебелистът. Тогава, когато хората усетят по джоба си стагнацията по време на пандемията. Когато доходите намалеят, ще усетим и ние кризата, защото последното, за което ще мислят, ще е за мебелите. Но вярвам, че и това ще преодолеем. По-трудното за нас е, че хората напускат не само Горна Оряховица, но и региона. Това е големият проблем, с който ще трябва да се справим. Ставаме все по-малко, но хубавото е, че за театъра винаги се намира публика. Помогнете и вие, нека убедим хората, че с изкуството е по-лесно да преминеш през живота, отново се смее Веселин.
Елена ВЕЛКОВА
