Ще вярваш в себе си и в силите си. Щом другият може, можеш и ти.
Годината е 2001, мястото – стадионът в Горна Оряховица, а думите са отправени към Магдалена Борисова. В онзи момент Магдалена е в VI клас и за пръв път стъпва на лекоатлетическата писта. Посреща я треньорът Александър Генчев, който ще е неин наставник в клуб „Локомотив 26“ през следващите години. Години, в които Маги ще се нареди сред успешните български бегачки. Толкова успешни, че когато се запознала с Ваня Стамболова – европейска шампионка и световна медалистка, Ваня й казала: Маги, теб те познавам.
Към леката атлетика Магдалена е насочена от тогавашния си учител по физическо. Той пръв забелязал потенциала й и й предложил да опита при баща му Александър Генчев в „Локомотив 26“. Не след дълго Маги се явила на първото си състезание по лека атлетика, проведено в Русе. Не взела медал, но още помни поощрението за всички участници – кроасан.
Това става през юли. Само след няколко месеца – през септември, застава на старта на състезание в Дряново. Тук идва и първото злато, при това придружено с награда – маратонки, №40.
Огромни са ми, но и до днес ги пазя някъде на тавана. В Дряново за пръв път усетих сладостта на победата и за пръв път започнах да мечтая. За какво ли? Да участвам в олимпийски игри, признава Магдалена.
Първият златен медал я амбицира още повече. Маги става все по-усърдна на пистата и резултатите не закъсняват. Мисли, че има близо 250 медала от различни съсдтезания, но така и не намира време да ги преброи. В началото Александър Генчев имал специална тетрадка, в която записвал всяко нейно участие, класиране, резултати... После Магдалена сама започнала да води статистиката си. Впрочем в това донякъде й помага и семейството й, което не пропуска да запази всяка една вестникарска статия за поредния успех на бегачката.
За Магдалена всеки медал е ценен. Но не само медалът – ценно й е всяко едно участие в състезание, защото знае, че то е поредното изпитание, с което се е справила успешно. Все пак особен сантимент са й две класирания. Едното е второ място на 3-километрова дистанция на стипъл чейс от националния шампионат през 2008 г. в София. Другото е свързано с голямата й страст през последните години – ултрамаратоните.
Преходът към тях е сякаш логичното продължение на спортната кариера на Магдалена. Тук е мястото да отворим скобата за още една горнооряховчанка, която подлага духа и тялото си на свръхнатоварване по дългите и трудни трасета. Двете – Магдалена и Антония Русева, често бягат заедно в ултрамаратони. И също толкова често всяка от двете се състезава по-скоро със самата себе си, отколкото с другата.
Много хора са ме питали защо си го причинявам. Опитвам се да им опиша емоцията от бягането сред природата, от тръпката, от запознаването с нови хора... Е, повечето от тях продължават да ме гледат странно, но има и такива, които ме разбират, казва Магдалена.
И връща разговора към второто класиране, което й е особено ценно. Всъщност класиране не е точно казано, защото в случая не се мерят времена, а по-скоро силата на човешкия дух.
През септември м. г. в Банско бе проведено четвъртото издание на най-трудния ултрамаратон в България – „Пирин Ултра“. В него участваха 500 лекоатлети от 39 държави, като четирима от тях от Горна Оряховица. Една от четиримата е Магдалена. В „Пирин Ултра“ тя се пуска в най-новата, 38-километрова дистанция. Дистанцията минава през предизвикателните пътеки към върховете Вихрен и Тодорка, с два пункта по трасето за храна и вода - на х. „Вихрен“ и х. „Демяница“. Денивелацията е 2650+ с най-висока точка 2914 метра. Всички участници са следени чрез GPS.
„Пирин Ултра“ е третото състезание, заедно с „Трявна Ултра“ и „Орехово Ултра“, в които участниците имат възможност за 3 г. да съберат 3 уникални медала. Трите се сглобяват в един голям, с цветовете на българското знаме. 2019 г. беше последна за неговото събиране и Магдалена не пропусна да го направи, а събитието в Банско е уважено дори от Световната федерация по скайръннинг. Всъщност със сглобен медал от Пирин тогава се връщат още трима горнооряховчани - Десислав Борисов и Радостина Иванова, които също се пускат на 38-километровата дистанция, и Венцислав Трифонов, бягал на 66 км.
„Трявна Ултра“ беше през 2017 г., там бягах на 23 км. „Орехово Ултра“ беше през следващата, 2018 г. Там дистанцията ми беше 53 км. Забелязала съм, че темпото ми винаги пасва с темпото на някой мъж и обикновено си правим компания по трасето. За маратона в Трявна ми казаха, че са видели мечки, аз, за късмет, не съм, смее се Магдалена. Но съвсем сериозно обяснява, че едно от задължителните неща, които всеки ултрамаратонец трябва да има в себе си, е звънче, с което да гони дивите животни, и свирка, с която също да ги прогони, но и да извика помощ при нужда.
Магдалена може и да не е виждала мечка при бяганията си из българските гори, но за сметка на това преживяла нападение от маймуна.
Борисова изпрати 2019 г. с бягане на остров Пукет.
Не това бе целта на ходенето ми до там, но така се случи, смее се горнооряховчанката.
На сутринта след настаняването в хотела в Пукет, още на закуска вниманието на Магдалена привлякла двойка – момче и момиче, в спортни екипи. Магдалена тайничко снимала тениските им и веднага проверила в интернет какво пише на тях. Оказало се, че след малко на острова започва лекоатлетическо състезание.
Регистрацията за него вече била приключила, но Магдалена все пак настояла и в крайна сметка я допуснали до участие. Едва ли биха го направили, ако знаеха, че ще им взема първото място, смее се Магдалена.
10-километровото трасе минава по плажа, после през палмова гора, после пак плаж... Още в гората маймуна опитала да се качи върху Магдалена, но бегачката успяла да реагира и да й се изплъзне. Не й се получило обаче при второто нападение, на което била обект.
Бягам и изведнъж нещо скочи на гърба ми. Бяха ни предупредили, че някои от маймуните са проклетички – крадат, изобщо не се впечатляват от човешкото присъствие. Ама не очаквах да ми се метне така на гърба, разказва през смях Маги. Добре, че беше един от мъжете, да я махне от мен, допълва още тя, и не крие, че се е поуплашила от атаката.
Въпреки нея обаче продължила бягането. В последните 2-3 километра усетила, че има още сили и забързала темпото. След финиша се строполила и не могла да повярва, че е първа при жените. С усещането за добре свършена работа Магдалена продължила напред.
От Тайланд отлетяла за Сингапур и Токио. В Япония прекарала 4 дни. Дни, в които Магдалена, разбира се, пак си намерила състезание.
Винаги имам екип в себе си. Та в Япония като бях видях, че ще има състезание. Честно казано тук го направих по-скоро за забавление. Как да изпусна възможността да бягам около Императорския дворец в Токио, пита тя и е наясно, че всеки, който я познава, знае отговора.
В Токио Магдалена преживява още една емоция. Успява да се снима пред олимпийските кръгове и пред часовник, който отмерва оставащото до тазгодишните Олимпийски игри време. Първочанално се стъписахме от опашката, защото помислихме, че цялата тази тълпа чака за снимка пред кръговете. За наш късмет се оказа, че повечето са за бейзболен мач, който щеше да бъде на стадиона. Така че успях да се снимам, но се наложи да се преобличам – много исках да съм в спортен екип и с тениска на „TurnovoRuns“ пред кръговете, уточнява Магдалена.
Сами виждате, че бягането е емоция. За щастие не са ми се случвали неща, за които са ми разказвали други ултрамаратонци – като халюцинирането по време на бягане да речем. Знам го от мой приятел, който бяга на 160 км дистанция. Знам възможностите си, мисля, че имам и подготовката. Преди старт си пускам надъхващи клипчета, предварително проигравам бягането в мислите си... Общо взето подготвям духа си не по-малко, отколкото тялото. Чела съм за един експеримент – съпоставили две групи хора с равностойна физическа подготовка. На едната група казали да мисли как минава по трасето, на другата – да не го прави. Оказало се, че тези, които „тренирали“ в мислите си, повишили резултатите си с 20 до 30%. А на другата не мръднали. Така че спортът не е само тренировки, той е и дух. Бягането е моят живот, казва Магдалена Борисова, която носи бягащ човек дори на верижката на врата си.
Маги живее във Варна. Към днешна дата е състезател на тамошния СК „Тангра“, който развива активна дейност от 2019 г. В него треньори са Ваня Стамболова и Димитър Янакиев.
Когато клубът е нов, има нови предизвикателства. Следващо такова е амбицията ми да се докажа като атлет, побеждавал не само на пистата, но и в живота. От 2013 г. не се занимавам професионално с лека атлетика, обаче не мога да си представя живота си без нея. Затова продължавам. Емоцията, която ми дава стортът, не заменям за никоя, обобщава Магдалена Борисова, която след броени дни ще се пусне в поредния ултрамаратон.
Биляна МИЛЧЕВА
