На 2 септември 1965 година Академичният съвет на ВТУ избира младия Владимир Попов за асистент. Предложението е било на проф. Велизар Велков, който помолил проф. Александър Бурмов да подпише назначението след събранието, за да може младият преподавател да започне работа от 15 септември. Така и станало. Веднага след заседанието си първият ректор на Университета сложил подписа си на документа за назначение. Той се оказал и последният му подпис, защото на следващия ден починал в София.
Основоположник на ВТУ
От онова време днес единственият жив свидетел на събитията е доц. Владимир Попов. На практика той е един от основоположниците на Великотърновския университет и е преживял цялата му история, тъй като 44 години от трудовия му стаж преминават именно там. В далечната 1963 година Университетът се помещавал в старите казарми. Ректоратът не бил все още построен. Голяма част от преподавателите в първите години идвали като гост лектори от СУ и БАН. Назначените на щат преподаватели във Велико Търново били една шепа хора, спомня си доц. Попов. Не били изградени и факултетите. След това се създал Историческия факултет, който в началото функционирал смесено със студентите, които изучавали изобразително изкуство.
По онова време Владимир Попов преподавал история на стария свят и водел упражненията. Титуляр бил проф. Велизар Велков, който отдавна не е измежду живите. След ранните години съставът на ВТУ постепенно се попълнил. В него били зачислени проф. Йордан Андреев, както и доц. Георги Плетньов, на който доц. Попов лично е бил квестор по време на конкурса за назначаване.
Създател на Центъра за древни езици и култура
През 1973 година в София е създаден Институт по тракология, затова доц. Попов е преместен там. Именно той става научен секретар на Института, а Александър Фол станал негов директор. Доц. Попов работил там десет години и станал един от организаторите на международните конгреси по тракология, както и на Филиполските седмици. През 1983 година доц. Попов е преместен на работа в Софийския университет, където също изкарва 10 години. През това време основава емблематичния Център за древни езици и култура, на който става ръководител. Подобен център в момента съществува само в Санкт Петербург, но той също е създаден по наш образец и отваря врати доста по-късно.
Първият демократично избран ректор
Именно като директор на Центъра през 1991 година доц. Попов е избран за ректор на Великотърновския университет. Така той се превръща в първия демократично избран ректор и първия, предложен от Студентския съвет. Запомнящо в този мандат е, че доц. Владимир Попов става съосновател и двигател за изграждането на Съвета на ректорите в България и негов заместник-председател. През втория мандат на Съвета доц. Попов е предложен за негов председател. Доц. Владимир Попов е и председател на Общото събрание на Великотърновския университет по времето, когато ректор е проф. Иван Харалампиев.
Френско признание
През целия си живот доц. Попов е предлаган и награждаван с много отличия. Изключително ценен е френският орден „Академична палма“. Той е единственият великотърновец и преподавател, който получава втората степен на отличието. Званието доц. Попов получава по времето, когато е ректор на Университета. Тогава поддържал много връзки с посолствата на различни държави. Затова създава културните центрове във ВТУ, които съществуват и до днес, в това число и Френския културен център. Затова и френският посланик бил много изненадан. Особено приятно впечатление му направил фактът, че доц. Попов е печелил два пъти стипендия на френското правителство като асистент във ВТУ и е бил два пъти на специализация във Франция. Това става през 1969 и през 1973 година. Всичко това дало основание на посланика да предложи доц. Попов за престижното отличие „Академична палма“. Същото отличие тогава получава и ректорът на Софийския университет.
Областен управител вместо заместник-министър
Изключително интересни са и годините, в които доц. Владимир Попов става областен управител на Ловешкия окръг. Това се случва в правителството на Жан Виденов, като след края на мандата му като ректор е поканен да оглави окръга, в който са включени 4 днешни области. Малко преди това покойният вече академик Благовест Сендов предлага доц. Попов да стане заместник-министър на образованието с ресор висше образование. Министър обаче бил Илчо Димитров, който не пожелал това да се случи, тъй като доц. Попов бил близък на Александър Фол, а двамата не се спогаждали. Така за компенсация акад. Сендов предложил на Жан Виденов доц. Попов да стане областен управител, като по онова време това било дори по-висок ранг.
По онова време доц. Попов присъствал редовно на заседанията на Министерския съвет и имал много изказвания, включително сваляне на два законопроекта. Единият ще остане завинаги в историята, тъй като след намесата на доц. Попов правителството взема решение да забрани износа на олио до решаване на кризата по онова време.
За протестите по времето на Жан Виденов доц. Попов разказва, че са били значително по-малки от тези, които е имало по-късно. Според него напрежението тогава е измислено изкуствено. По думите му правителството пада по настояване на американците и Сорос, който според доц. Попов е вербувал определен брой хора от Висшия съвет на БСП. По думите на доц. Попов Жан Виденов събирал областните управители всеки месец. На едно от събиранията казал: „Дълго още няма да управляваме, ще ни свалят. В момента 12 човека от Висшия съвет на БСП са купени и са преминали на друга страна. Дойдоха при мен и ми казаха. Или ни слушаш какво ти казваме, или СДС предлага вот на недоверие и ние гласуваме с тях и ти падаш. Така и стана“, спомни си разговора доц. Попов.
В името на науката, а не на политиката
Доц. Попов разказа и друга интересна история, с която влязъл в полезрението на политическия елит. През март 1989 година никой не мислел, че Тодор Живков ще бъде свален. Тогава му звъннал директорът на Института по култура в София проф. Филипов и го извикал в столицата още на следващия ден. Когато се срещнали станало ясно, че разговорът ще се върти около внучката на Тодор Живков. Младата Евгения била студентка на доц. Владимир Попов в Софийския университет. Оказало се, че съветски и английски специалисти я консултирали във връзка със специализацията й по древноиндийска култура. Дори ходила в Индия и написала дисертация и работела в Института по култура. Но при всяка дисертация трябвало да се проведе вътрешно обсъждане и трябвало да има рецензент. Проф. Филипов разказал, че написал 4-5 имена от страната, които работят в тази област и ги дал на Евгения Живкова да си избере рецензент. Тя посочила доц. Владимир Попов, като обяснила, че само той не се бил лигавил с нея. Тогава доц. Попов казал, че за него ще е чест да бъде рецензент на научната дисертация на Евгения Живкова. Оказало се, че и Жельо Желев бил член на секцията за дисертационния труд. Двамата с доц. Попов се срещнали на изслушването на рецензията, след което Жельо Желев станал и изцяло я подкрепил, като предложил да се открие процедура по защита на дисертация.
След Десети ноември обаче в Научния съвет станало брожение. Задавали се въпроси как така човек от фамилията Живкови ще защитава дисертация. Попитали доц. Попов дали ще се откаже да бъде рецензент. Той обаче заявил, че няма да го направи, с което предизвикал гнева на Научния съвет и след два дни бил изключен като член. Това била и една от причините да не стане професор.
Любовта на студентите
Въпреки това доц. Попов не съжалява за нищо в дългия си трудов път. Той е един от най-обичаните преподаватели. Днес много студенти продължават да му се обаждат, за да му благодарят. И това не е случайно. Именно доц. Попов създава цели 6 факултета по време на своя управленски мандат, като сред тях са Богословският, Правният, Стопанският и този по Математика и информатика. Доц. Попов стана и първият омбудсман на Великотърновския университет, като заемаше поста до 2017 година. А иначе доц. Попов си обяснява любовта на студентите просто. По думите му за много преподаватели воденето на лекции е кариера, а за доц. Попов винаги е било свързано с желание да научи студентите и то от сърце.
Михаил МИХАЛЕВ
