Девета книга издаде писателят и краевед, роден в Първомайци и живеещ в София, Милко Марков. За дребните неща, които правят живота ни пълен и голям – така самият той определя своята нова книга.
„През отворения прозорец” е интересно четиво. Има сценографска постройка – сякаш наистина отваряш прозореца и при теб влиза спомен или впечатление от едно или друго място. После преминаваш в другата стая и там те застига друга история или кадър, които не можеш да забравиш.
Животът на Милко Марков е достатъчно шарен и пълен с впечатления и богато илюстрирани моменти. Роден е в Първомайци. Дълго време се занимавал с културно-организационна работа. Той е човекът, по което време се изгражда новият Младежки дом в Горна Оряховица. И му е болно, че никой не се сеща за това в навечерието на 40-та годишнина на институцията. Работил е в Дом за изоставени деца и май това е нещото, отключило писателя в него. Натрупал е опит и в издателство. А след пенсионирането си превръща създаването на книги – детски, публицистични, краеведски, в основно занимание. Ако не се брои неуморната краеведческа работа. Милко Марков е сред инициаторите за създаването на Сдружение „Родолюбци” в Първомайци. В момента голямата цел на Сдружението и на кмета на Първомайци Ясен Янков, който е негов председател, е да се направи музей в селото. Вече имат много богата етнографска сбирка, експонирана в Кметството, имат и отпусната сграда, която обаче може да стане истински музей с доста помощ на отдадени на своя край спомоществователи.
На Първомайци е посветена предишната книга на Милко Марков, в която той събра забавни истории, записани от възрастни съселяни. Подготвя и нейно продължение, а има и проекти за още три книги все на местна тематика.
„През отворения прозорец” обаче не е краеведска книга, въпреки че има много написано за Първомайци и Горна Оряховица. Няма да е точно, ако я наречем сборник с есета, въпреки че има и такива. Не е поучителна, въпреки че възпитанието е изведено като основен проблем на обществото ни.
Най-общо казано е книга за живота такъв, какъвто е – низ от дребни събития, които изграждат едно голямо цяло. Макар че Милко Марков старателно бяга от прехласването по миналото и младостта, няма как да не се спре изплашен пред въпроси като дали не изчезва добротата и човечността, дали злото в човешките души не взема превес. Макар да е минал през ада на домовете за изоставени деца, макар да се страхува, че връзката с корените се къса и хората стават все по-безсърдечни, той е оптимист. Отваряйки прозореца си, той вижда и чува цветните петна и звуците на възраждащия се отново и отново живот.
„През отворения прозорец” излезе от печат само преди дни, но още в началото на следващата година се очаква ново допълнено издание. Вероятно през февруари книгата ще бъде представена пред читателите в Горна Оряховица и Първомайци – двете селища, които заемат особено място в живота на автора и съответно и в неговата книга. Разказите или есетата, или пък спомените – независимо как ще ги наречете, са придружени и с богата илюстративна част – фотоси от миналото и настоящето, които сякаш с цвят и аромат нахлуват през отворения прозорец. Като малките неща, които правят света ни голям.
Елена ВЕЛКОВА
