Втори политически трилър издаде Елена Чамуркова. Чамуркова бе журналист с ресор политика, но напусна гилдията като протест срещу начина, по който се случват нещата в нея.
Малко след смяната на попрището Чамуркова издаде първия си роман – „Обществена поръчка“, който самата тя нарече роман за мръсните тайни на властта. За дебютната си творба Чамуркова, която вече е и доктор по политология, получи наградата „Култура“ на Община Велико Търново, връчена й в навечерието на 24 май 2019 г. Горе-долу година след „Обществена поръчка“ излезе и „Изнудвачът“, който днес бе представен в Общинската библиотека в Горна Оряховица.
С втория си роман Елена Чамуркова прави съвременна снимка на обществото такова, каквото е. Сюжетът обаче ще е много актуален и след десетилетия. „Изнудвачът“ разказва за властта, корупцията, за изкушенията, за доброто и лошото и всъщност е продължение на „Обществена поръчка“, но е написана така, че да може да се чете и самостоятелно. Това е направено умишлено и в полза на читателя – този, който прочете „Изнудвачът“, да не се чувства длъжен да си купи и „Обществена поръчка“. И в „Изнудвачът“ темата за властта, която трансформира хората, подчинява ги, изкарва наяве лошите им страни, е водеща. Тук обаче текстът е доста по-художествен в сравнение с първия роман.
В „Изнудвачът“ не говоря за политически партии толкова конкретно, а за управляващи и опозиция. Събитията се развиват в град, който може да е всеки – Велико Търново, Горна Оряховица, София, Плевен... Книгата вече не е рамкирана в територия – тя надхвърля и разширява географията си, развива се не само в града, но и в държавата, в министерствата, в Европа, разказа Елена Чамуркова.
Максим Максимов – Лорда е любим мой герой, макар и второстепенен. Швейцарски емигрант, управлява бизнес за милиони с междуконтинентални мащаби, консултира правителството по ключови за страната военни сделки, сподели авторката. С този герой тя напипва още една щекотлива и актуална тема – тази с изтребителите. Според Чамуркова Лорда е много важен за структурата на романа, защото чрез него говоря тя самата като автор. Нещо повече – чрез него критикува властта.
Но този герой не е само положителен, както не са и всички останали. Затова този роман е много по-екзистенциален и по-философски – защото всеки един герой е и добър, и лош, има и тъмна, и светла страна. Това казва и една от главните героини – за да опознаем доброто, трябва да знаем и лошото. Няма ден без нощ и няма Слънце без Луна. Това е началото във всеки един от нас. И ако в първия роман център на сюжета е властта, то тук центърът е овластеният човек. Този, който претърпява най-различни драми, катарзиси, но те не го правят непременно добър. Променя се само този, който е готов за промяна, вярва Чамуркова.
Всеки от главните герои е по някакъв начин изнудвач, читателят ще реши кой е най-големият, казва още тя. Защото някои от героите ми изнудват брутално, други фино, тънко... Но всеки в някакъв момент от живота си и от действието се проявява като изнудвач. А най-интересното е, че тези, които изнудват и остават от тъмната страна, се възприемат като жертви – на обстоятелствата, на живота, продължава Елена Чамуркова.
Романът започва брутално, с убийството на герой от „Обществена поръчка“. Този герой може да умира физически, но присъства в цялата сюжетна линия на „Изнудвачът“, като провокира някои мисли в живите герои.
Знаете – живите затварят очите на мъртвите, но мъртвите правят така, че живите да прогледнат. Някои близки до героя, който умира в началото, се шокират и се променят. Дали за добро или лошо – ще видим, загатва Чамуркова.
В „Изнудвачът“ тя често прибягва до ретроспекцията, връща героите си в детството им и там търси обяснение на това, в което са се превърнали те. Ключова е и ролята на съня, защото той също разказва много за всеки. Разминаването между себеоценката и очакванията на другите най-често води до катастрофа за личността, е едно от вижданията, отправяни с романа.
Малко след излизането на „Обществена поръчка“ бе организирано представяне в София, в клуба на Васко Кръпката. Блусменът, естествено, си купил романа, а първият човек от семейството му, който го прочита, се оказала тъща му – 80-годишна градска дама, свикнала да чете много. Жената харесала романа, но казала на Кръпката, че всички герои в книгата са злодеи. Това кара Елена Чамуркова да си даде сметка, че ценностите не се променят – доброта, честност, приятелство, любов, но се променя гледната точка за тези ценности.
Това я кара да си направи още един извод – че когато поколението на синовете й прочете романа, ще си помисли, че всички герои в него са добри. Защото си поставят някаква цел и я преследват докрай, постигат я, независимо с цената на какво. Някои плащат с цената на морала си, което е много страшно, други с цената на здравето си, трети с живота си.
Самата Чамуркова още не бърза да си прави изводи за това как се възприема „Изнудвачът“ от четящите хора, тъй като романът излезе преди броени дни. Знае обаче, че трета част няма да има. Представя си първите две като филм и благодари на всички, които съпреживяват мечтите й – мъжът й Веселин Чамурков и двамата им сина Венци и Слав, които обикалят страната с майка си за представянето на книгите й, Цветан А. Цветанов от Велико Търново - приятел и спонсор, повярвал в Елена и в това, че разказваните от нея неща трябва да излязат наяве, близки, приятели. Голям поклон Елена Чамуркова стори и пред всички, които й се доверяват и смело влизат в света на героите й.
Биляна МИЛЧЕВА
