За феномена обществена поръчка и корупционните практики, които води със себе си, и как властта променя човека разказва в първия си роман Елена Чамуркова. Доскоро Чамуркова бе едно от лицата на политическата журналистика във Велико Търново. Уморена и огнетена от начина, по който се случват нещата в сферата, Елена направи избора да си тръгне от нея. Казва, че макар и назрявало и обмисляно почти 2 г., това й решение е най-правилното в кариерата й, а тръгването й е нейният начин да заяви позицията си.
Романът „Обществена поръчка“ е писан в продължение на 3 месеца. Първият абзац се ражда в деня, в който Чамуркова напуска работа като политически репортер. След като текстът е готов го оставя да отлежи, след което редактира, за да е сигурна, че не звучи журналистически. Все пак в него привнася теми, в които се чувства най-компетентна след 20 г. в гилдията и по които смята, че звучи най-правдиво на читателите.
Първата тема е работата на журналистите и ежедневието им в тази инфарктна професия, която, според Чамуркова, все повече девалвира. Тази линия създава с много болка и с много надежда, че нещата ще се оправят и че журналистите повече няма да бъдат изтривалка, а ще се върнат към достойнството на професията.
Това ме накара категорично да си тръгна от професията, която безкрайно много обичам. Винаги ще си остана журланист, бивши журналисти няма, но се уморих, изхабих се, признава Елена Чамуркова.
Другата сюжетна линия обхваща период от 5 месеца и е за ежедневието на един кмет на община. Още по-точно казано, в „Обществена поръчка“ Чамуркова разказва за подготовката за изборна кампания и за същинското й случване. Много интриги се преплитат, има много екшън. Едва ли не се уплаших, като го пишех, че читателят няма да може да си поеме дъх, защото има много събития. Но пък хората обичат да четат предизвикателни неща, да им е интересно, показва анализът на Елена Чамуркова.
Към книгата подхожда без никаква предварителна нагласа. Просто сяда и започва. Обяснява си го с необходимостта да сподели, да разкаже. Всичко се ражда в процеса на писане – и героите, и сюжетът... Докато тече този процес, Чамуркова е в пълен синхрон със себе си. Още повече, че винаги е искала да пише, но все не й оставало време. Журналистиката е динамична професия, взима много, освен това сме майки, съпруги. Щастлива съм, че най-сетне намерих време. Мисля, че се получи добър продукт, но нека читателят каже каква е стойността на тази книга. Не се взимам насериозно, не се изживявам като писател. Но ми беше много лесно да го напиша, приятно беше, казва Елена Чамуркова.
Действието в романа не се развива никъде конкретно – създала го е така, че където и да се чете той, да звучи познато. Разбира се, има някои места, които ще бъдат разгадани лесно, но това също е с цел. Тези места са много характерни за България. Да ги наречем апетитна хапка за инвестиции, оттам и за корупция. Корупционните моменти заемат голяма част от романа. Исках да звучи актуално, сериозно, социално. В книгата не става дума само за една конкретна обществена поръчка, а за феномена обществена поръчка. Обществените поръчки дори са отделен герой в романа. Нещо като метафора на корупционната среда, в която, за съжаление, живеем. Това е роман и за начина, по който властта променя човека, как изкарва на показ дефицитите му, неговите слаби места. От силата на характера на човек зависи дали ще устои или ще се трансформира, дали ще се бори срещу тази среда или ще й се поддаде изцяло, анонсира Елена Чамуркова.
Абсолютно всеки един герой в „Обществена поръчка“ е художествена измислица. Елена Чамуркова не се води от прототипи, а от конкретни типажи. Сред героите й няма нито един, който да е само положителен или само отрицателен – представя хора от плът и кръв с техните страсти, проблеми, малки победи и големи падения, като всеки от героите преживява някаква метамофроза. Чамуркова обаче не губи оптимизма си и дава надежда – в лицето на герой, който противостои на системата, бори се срещу нея, а когато осъзнава, че няма да успее в тази борба, решава да я подничи на себе си. Дали ще успее, ще разбере читателят на „Обществена поръчка“.
Все пак Чамуркова не устоява на изкушението и включва неща от практиката си, разказани достоверно с помощта на художествените способи. В този смисъл сама определя романа като стоящ на границата между политическия трилър и фикшъна.
Най-големият комплимент получих от издателя ми. Редактирахме романа 40 минути и това е голямо признание за мен. Дори се пошегувах с издателя, че не е чел книгата. Имаше пасажи без абсолютно никакви корекции, което според него се случва много рядко, признава Елена Чамуркова. Веднага обаче допълва, че не я бива в природните описания и че е леко недодялана в секс сцените. Въпреки това в романа има и такива, защото това също е част от живота.
Мисля, че добре съм се справила с характерите. Беше ми голямо предизвикателство да описвам диалог между двама мъже. Притеснявах се дали ще успея да пресъздам „по мъжки“ разговора, мислите, манталитета. Според издателя съм се справила, но нека и тук читателят се произнесе. Усетих колко лесно може да прекрачиш границата между манипулирането на героя, което всеки автор прави, и излизането извън реалното. Държах да няма залитания. Лесно е да направиш един текст интересен, но да е нереален. А моят роман не е фентъзи все пак, той е снимка на обществото тук и сега, казва Елена Чамуркова.
Романа издава „Фабер“, а редактор е Нейко Генчев. Провокативната корица също е негово дело. Генчев улавя нюанс в „Обществена поръчка“ – двойнствения живот на мъжете с власт, които като че ли по правило имат любовници, и слага на корицата дамски крак в дълъг секси чорап. Така корицата става символ на тази двойнственост.
В романа много хора ще се разпознаят на принципа гузен негонен бяга. Знам, че с „Обществена поръчка“ хвърлям камък в блатото, защото това е роман и за мръсните тайни на властта и обслужващата журналистика като цяло. Затова благодаря на семейството ми за разрибането и подкрепата, на издателя ми, на бизнесмена Цветан Цветанов, който помогна за издаването на книгата. В продължение на 20 г. като журналист опитвах, като всички колеги, да оправям неправди, но се оказа недостатъчно за мен. Искам със средствата на художествената измислица да разтърся обществото и то да се осъзнае и да види къде стои. А то никак не стои добре. Със съжаление искам да „благодаря“ и на българските политици, които всяка вечер от екрана ни дават поредното доказателство колко вярно всъщност е описаното в романа с поредния пример за опорочена обществена поръчка. Не съм търсила конкретна аудитория, надявам се политици, журналисти, обществено ангажирани хора и другите, които търкат билетчета, а трябва да спрат, отвратените от политиката да открият по нещо за себе си.
Защото властта е особен вид афродизиак, особен вид наркотик. Един силен мъж може да преспи с най-красивата жена и повече да не я пожелае. Докато ако преспи само една нощ с властта, я иска за цял живот, казва Елена Чамуркова.
Журналистът уточнява, че „Обществена поръчка“ не е автобиографична книга, нито мемоарна. Романът е още един опит на автора да каже стоп на корупцията, която е бичът на обществото ни в момента. А Елена Чамуркова вече заяви намерението си за втора част на „Обществена поръчка“.
Биляна МИЛЧЕВА
