Четирима горнооряховски спасители участваха в мащабно учение за действия след земетресение в Румъния. Мирослав Маринов, Милко Николаев, Калин Йорданов и Минчо Минчев бяха част от българския модул, който трябваше да отиграе оказване на помощ след силен трус във Вранча, причинил огромни разрушения и много жертви в Букурещ.
Учението припокрива реална ситуация без никакво пестене на сили и неудобства. Българите са били вдигнати по тревога в събота вечер със заповед да се явят на другата сутрин в Русе, готови за мисия. На практика това означава да се подготвят с храна и вода поне за две денонощия и да стегнат екипировката. Когато целият български модул – в случая 40 души от всички краища на страната, се събира в Русе, обстановката е разяснена лично от директора на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ главен комисар Николай Николов.
Според сценария на учението предния ден е станало земетресение във Вранча с магнитуд 7,5 по Рихтер. Има много пострадали и разрушения и румънските власти са поискали помощ от международни екипи. България се отзовава с модула си за издирване и спасяване в градска среда (USAR), който включва и специалисти с алпинистка подготовка и екипировка, каквито са и горнооряховските спасители.
Учението е мащабно – участват над 1000 румънски медици, парамедици и пожарникари и над 100 единици специализирана техника. Преди това в Букурещ е имало и голямо международно учение за медицинска помощ при бедствия.
Организацията беше перфектна. Колоната ни влезе в Букурещ и премина града без спиране, бяха осигурили коридор, който да не ни бави. Разположихме лагера си и веднага се включихме в издирването на пострадали. Бяхме разделени на два екипа с различни специалисти – едните търсят с тежка техника, други имат алпинистка екипировка, разказаха спасителите от Горна Оряховица. Още първата вечер са извадени четирима „затрупани”. За цялото време групата, в която са горнооряховчани, „спасява” 15 души.
Принципите на спасяване при земетресения са различни от тези при катастрофа. При инцидент на пътя първо се помага на най-тежко пострадалия. При търсене на хора под развалините, първо се оказва помощ на този, който най-лесно може да бъде изваден, за да има поне единият повече шанс за живот, разказват спасителите.
Идеята на подобни учения е не само да се поддържа тренираността на спасителите и да се развиват техните умения, но и да се отработят връзките между екипите от отделните страни и да се изгради една единна европейска система за реакции при бедствия. Модулите са един от основните елементи в тази система. В България има четири модула – за издирване и спасяване в градска среда, за действия при наводнения, за горски пожари и химическа защита. Повечето спасители участват в няколко модула. Горнооряховчани например са част от USAR, но и от модула за наводнения, а има няколко души към химическия модул.
Принципът на модула е да се създаде екип от достатъчно специалисти с различна подготовка и умения, които да се допълват. Те са оборудвани с необходимата техника и трябва да имат автономност поне за 36 часа. За това време би трябвало сами да си подсигуряват храна, вода, тоалетни, бани, захранване. Идеята е да могат да действат в една бедстваща страна, без да имат нужда от логистична подкрепа поне в началото.
На принципа на модулите е изградена дейността за спасяване и реакция при кризи в Европа, като при всяка кризисна ситуация се изгражда единен оперативен център, който координира екипите и им възлага задачи. Повечето от модулите са сертифицирани, за българските това тепърва предстои. Въпреки че нямаме още сертификат, като подготовка, компетентност и организация не отстъпваме на колегите, смятат спасителите от Горна Оряховица.
Това всъщност е третото голямо учение, в което участват. А имат опит и при истинско бедствие, тъй като бяха част от българските екипи, които помагаха след голямото земетресение в Турция преди близо 20 години. За да разкажат за учението, прекъсват за малко подготовката си за предстоящите изпити – за физическа годност и професионална компетентност. Изпитите са сериозни, но и така трябва. Ние сами се стремим да бъдем винаги във форма, защото е животоспасяващо – не само за тези, на които оказваме помощ, но и за нас самите, коментират спасителите.
Елена ВЕЛКОВА
