Александровският мост, който свързва Горна Оряховица с Първомайци, пак е запушен от довлечени от реката дървета, клони и боклуци. Засега нивото на Янтра не се е повишило, но прогнозите са за дъждове и това притеснява всички първомайчани, чиито дворове са близо до реката. Притеснени са и в местното Кметство и в Община Горна Оряховица, най-малкото защото отнасят недоволството на хората. Само че нито Общината, а още по-малко кметът на селото, могат да организират и финансират почистване на поречието.
Както за пътищата, така и за реките и мостовете в България „се грижат” една камара институции, които на практика само си прехвърлят проблемите и ги забатачват докато не стане някой инцидент. По принцип коритото на реката е грижа на Байсенова дирекция, бреговете са на „Напоителни системи”, а мостът е на АПИ като част от републиканския път II-53.
Нито една от тези институции явно не намира ситуацията с Александровския мост за опасна, въпреки документираното лошо състояние на съоръжението.
Папка, дебела поне една педя, съхранява кореспонденцията между Общината и останалите институции по отношение на моста. Писма, в които се напомня за състоянието на моста, чиито устои са увредени и допълнително се подронват от препречилите се дървета и боклуци, се пишат поне четири-пет пъти в годината. Обичайният отговор на Областното пътно управление, което като представител на АПИ, би трябвало да чисти моста, е, че довлечените дървета не са наносни образования и не са замърсявания, които са в тяхната компетентност. Иначе за повредите по съоръжението се знае, има проект за ремонт, но се чака финансиране. И това от години.
Общината пък, която документално няма отношение към стопанисването на моста, може да се намеси само след обявяване на бедствена ситуация. Това вече се е налагало в последните години на няколко пъти. Но това се случва, след като нивото на реката се вдигне толкова, че да залее пътя и околните дворове. Тогава се обявява бедствие, организира се аварийно почистване, като се наема техника от фирми. За възстановяване на направените разходи пък се кандидатства пред Междуведомствената комисия по бедствия и аварии. Защо трябва да се стига до бедствие, за да се свърши някаква работа е въпрос, който в България се задава непрекъснато, но така и не се намира отговор.
И отново сме пред такава ситуация. В първите дни на есента, проходимостта на реката под моста отново е затруднена от препречили се дървета и боклуци. Всъщност се е образувал нещо като остров, препречващ течението току под моста. Очакват се дъждове. Отново се пишат писма – поредното е от днес, след като във Фейсбук се появиха снимки, показващи, че довлечените дървета са образували малък остров. В крайна сметка вероятно ще се разиграе добре познатият сценарий – реката трябва да прелее и да се свиква кризисен щаб. И това само, защото няма никаква съгласуваност между безбройните закони, правилници и наредби, които уреждат взаимоотношенията между различните институции, натоварени с поддръжката на инфраструктурата. То затова и на практика поддръжка няма никаква, освен аварийна.
Елена ВЕЛКОВА
Сн. Румен Каращранов
