Допитване разкрива защо великотърновци напускат града - остават заради емоцията, тръгват си заради ежедневието

Замърсен въздух, паркиране, високи разходи и липса на перспектива са сред основните причини жителите на Велико Търново да обмислят напускане на града.

Това показва допитване сред потребители на социалната мрежа Фейсбук, проведено от университетския преподавател проф. д-р Иван К. Иванов. Научните интереси на проф. Иванов са в областта на политическата психология, организационното развитие и психологията на управлението, групи и динамика на малките и големи групи, лидерство и развитие на общности, психодинамични и системни подходи в психотерапията.

Макар и непредставително, допитването ясно очертава нагласите сред великотърновци.

Велико Търново е град с висок символен и емоционален капитал, но с ниско доверие в управлението и качеството на ежедневната среда, е основният извод от отговорите на граждани, дали мнение по въпросите кои са причините за напускане на старата столица, кой друг град биха избрали и какво ги кара да останат.

Сред най-често посочваните причини за неудовлетворение са замърсеният въздух, миризмите и проблемът с „Кроношпан“. Темата е спомената в 29 отговора, като хората я възприемат не само като екологичен проблем, но и като въпрос на здраве и доверие в институциите.

На второ място се нареждат паркирането, трафикът и лошият градски транспорт – 26 души описват ежедневното придвижване като постоянна битка. Следват високите цени, наеми, данъци и услуги с 25 споменавания. Част от участниците определят ситуацията като „софийски разходи без софийски доходи“.

Сред сериозните проблеми са още ниските заплати, липсата на качествена работа и перспектива – фактор, който кара най-вече младите хора да търсят реализация в други градове.

Гражданите посочват и разбитата инфраструктура – улици и тротоари, както и усещането за занемареност, мръсотия и разруха в различни части на града, включително старата част, емблематични сгради и зоните около река Янтра.

В анализа място намира и темата за социалния климат. 15 от отговорите описват хората в града като по-затворени, груби, озлобени или неотзивчиви.

Също толкова често се споменават лошото управление, липсата на визия и съмненията за корупция. Според анализа това показва усещането на гражданите, че градът има голям потенциал, но не се развива в посоката, която очакват.

Други проблеми са презастрояването и намаляването на зелените площи, както и липсата на достатъчно качествени обществени пространства – пешеходни зони, велоалеи, детски площадки, спортни и крайречни места.

Сред градовете, които жителите на Велико Търново биха избрали за нов дом, най-често се посочва Варна. Морската столица е посочена като конкретна алтернатива с няколко ясни предпочитания. Следват Бургас и Пловдив, които също са възприемани като по-привлекателни места за живот и развитие. Като близки и практични алтернативи са посочени Горна Оряховица и Лясковец заради по-спокойната среда и близостта им до Велико Търново. Сред останалите желани дестинации са Габрово, Стара Загора, Несебър, Дряново, както и градове в Южна България като Петрич, Гоце Делчев и Благоевград.

Любопитен акцент е, че София не се очертава като желана посока за преместване, въпреки че традиционно е най-големият център за работа и образование.

Въпреки критиките, много от жителите остават заради силната връзка с града. Сред основните причини са, че тук е родното им място и че имат чувство за търновска идентичност; семейството, близките и приятелите; собственото жилище и трудността при започване на нов живот другаде; компактността на града и кратките разстояния; красотата, историята и пейзажът; стратегическото географско положение; работата, училищата и университетът; липсата на убедително по-добра алтернатива; надеждата, че градът може да се промени.

Според анализа Велико Търново има нещо, което много градове губят – силна емоционална връзка с хората си.

„Хората остават заради Търново, но обмислят да си тръгнат заради начина, по който Търново се управлява и функционира“, е заключението на проф. Иванов. „Търново задържа гражданите със сърцето си, но ги прогонва с всекидневието си“ пък е посланието, което допитването отправя към тези, които вземат решения за бъдещето на града.

Биляна МИЛЧЕВА