На 17 юли 1877 г. учителите вземат властта в Горна Оряховица

На 17 юли 1877 г. учителите вземат властта в Горна Оряховица. В този ден се формират новите органи за местно управление в току що освободения градец. Около 50 представители на петте махали участват в събранието под председателството на архиерейския наместник отец Стефан Ив. Попов. Този път, за разлика от първия опит за избор на нова власт, направен няколко дни по-рано, в събранието участват и представители на занаятчиите и младежите. И точно те налагат смяна във властта – старейшините, участвали в общинското управление преди Освобождението, са изместени от младите – най-вече от учители.

За първи кмет е избран главният учител Радко Радославов, а за шеф на полицейското управление – Сава Илиев, който също е учител.

Първият кмет на свободна Горна Оряховица е забележителна личност с принос не само за нашия град и не само към образованието. Радко Маринов Радославов е роден през 1841 г. в Златарица. Още в детството си проявил голямо желание, а и способности да учи, така че не се задоволил с школото в родното си село. 11-годишен го напуснал, за да продължи образованието си. Първо учил в Еленската даскалоливница, после в Търново, където усвоил гръцки и бил забелязан от благодетеля Пандели Кисимов. Последвали няколко месеца в Шуменското училище, след което заминава за Прага, където учи в Школата за всемирна история и география и изучава френски, немски и английски. Заради заболяване се връща у дома и става учител в Златарица. После отива в Търново, където Пандели Кисимов го препоръчва на протестантския пастор д-р Албърт Лонг. С негова помощ Радко Радославов учи две години в английски колеж в Малта.

Завръща се в родината през 1863 г. и става учител в Лясковец, после учителства и в Тулча, Румъния. През 1869 г. вече е в Горна Оряховица и е създал семейство. В архивите на Исторически музей – Горна Оряховица откриваме продавателно свидетелство, от което се вижда, че Радославов е купил дюкян от своята тъща и зет. Съпругата му Тодорица Ламбева Ванкова е издънка на виден свищовски род с корени и от Арбанаси. Сестра й Поликсена Ванкова е била учителка и се жени за горнооряховчанина х. Лазар х. Христов. В Горна Оряховица се раждат синовете Радослав и Иван, и дъщерята Анастасия. Семейството има още две деца – Кина и Александър.

Младият учител е сред създателите на първото горнооряховско читалище „Напредък“, което става на 13 юли 1869 г. Самият той описва събитието в дописка до цариградския вестник „Право“.

През 1874 г. той вече е главен учител в Дряново. Участва в подготовката на Априлското въстание и става председател на дряновския комитет. След провала на въстанието е арестуван и затворен в Търновския затвор. Там е и брат му Минко, който е председател на комитета в родната Златарица. Двамата са освободени след амнистията, дадена при възкачването на новия султан Мурад V.

И Радко Радославов се връща в Горна Оряховица, където отново се хваща за учител. След Освобождението става кмет на градеца, но не за дълго. Няма точни данни защо се е отказал, но вероятно е имал противоречия с руското временно управление и своите колеги в общината. По-късно той пише за покваряващото влияние на временните руски власти, които давали пример за корупция и неморалност.

През 1878 г. той продава дюкяна в Горна Оряховица и семейството отново поема на път. В митарства преминават няколко години, в които Радко Радославов сменя различни поприща – съдия в Добрич, училищен инспектор в Разград, после отново учител в Мъжката гимназия в Търново.

Партизанските страсти, обхванали политически незрялото българско общество, се отразяват на Радославов и семейството му. Той е либерал и привърженик на Стамболов и периодично изпада в немилост, когато политическите противници вземат властта. Така че е уволнен от гимназията и трябва да храни семейството си като адвокат. С помощта на Стамболов е назначен за учител в Търговската гимназия в Свищов, където намират някаква стабилност.

През 1891 г. обаче умира съпругата му Тодорица, която цял живот била с крехко здраве. Радко Радославов трябвало да се грижи за пет деца. Решава да се прибере в родния край, където са неговите близки и роднините на жена му. През 1894 г. семейството се връща с Търново и с помощта на Стамболов Радославов се пенсионира. Но няколко месеца по-късно, на 15 ноември 1894 г. той умира, само на 52-годишна възраст.

Радко Радославов е един от първите български мемоаристи.

Литературните му занимания започват като дописник на цариградските вестници „Турция“, „Време“, „Право“, „Македония“. През 1878 г. в печатницата на Любен Каравелов излизат книгите му „Тържествено воспоминание за освобождението на г. Търново от генерала Гурка“ и „Следствия от Кримейската война на 1854-1856 год. За памят за 1876 г. по въстанието в Търновското окръжие и описание на търновските тъмници“.

През 1891 г. в Свищов издава „Руските стремления от Екатерина II 1777 г. до 1891 год.“, в която се критикува руската политика за груба намеса във вътрешните работи на Княжеството.

Общо Радославов издава седем книги – трите мемоарни произведения, един учебник, две биографии и едно научнопопулярно издание.

Може много да се говори и за семейството на Радко Радославов и неговите близки. Брат му Минко прави много по-добра кариера след Освобождението – няколко пъти е народен представител, два пъти градоначалник на София, окръжен управител на много градове.

Двама от синовете на Радко Радославов също са изкушени от литературата, като Иван Радославов става уважаван литературен критик и апологет на българския символизъм, издател на списание „Хипериеон“. За него ще разкажем повече, тъй като в спомените му има много интересни моменти от летата му при леля Сена и свако Лазар в Горна Оряховица.

Източник: Исторически музей – Горна Оряховица