Правнуци на д-р Йордан Брадел обогатиха фонда на Музея на Възраждането в Елена

Доц. д-р Радка Бешкова и проф. д-р Венко Бешков, правнуци на д-р Йордан Брадел, направиха дарение на Музея на Възраждането „Иларион Макариополски“ в Елена. Дарението включва 27 снимки на семейството на д-р Брадел, негов голям портрет и родословно дърво на фамилията.

Дарението бе осъществено със съдействието на Боряна Млъзева. Постъпилите материали ще обогатят фонда на музея и ще допринесат за съхраняването на паметта за д-р Йордан Брадел и неговия род.

Музеят изказва своята голяма благодарност за този жест.

Внукът на хаджи Йордан Брадата и съученик на поета-революционер и войвода Христо Ботев е роден на 1 април 1847 г. в Елена в семейството на Иван Хаджийорданов Брадата. Започва образованието си в родния град и продължава във ІІ Одеска гимназия, която завършва през 1869 г. със златен медал. По спомен на Захари Стоянов се вижда, че е бил съученик и съквартирант на Христо Ботев в Одеса. В двутомника „Христо Ботев в спомените на съвременниците” от Ст. Каракостов, както и в обемистия албум „Хр. Ботев” (съставители Р. Стоянова и Н. Жечев, 1970 г.) е поместена една оцеляла снимка на Ботев с негови съученици, между които е и Брадел.

Завършил медицинския факултет на Московския университет през 1885 г., доктор Брадел е ординатор в Маринската болница в Москва. Бунтовното му сърце откликва на Сръбско-турската война от размирната 1876 г. с участие на фронта, а след войната е отново ординатор – в „Басманното отделение на болницата за чернорабочи” и преподавател в държавното фелдшерско училище в Москва.

Доктор Йордан Брадел участва и в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., но за съжаление подробности за това засега не са известни.

След Освобождението доктор Брадел е избран за народен представител във Второто обикновено народно събрание (1880 г.) с листата на Либералната партия и е негов подпредседател (председател е бил П. Р. Славейков), но е подал оставката си по здравословни причини. Служи като главен лекар при Министерството на вътрешните работи (1883 г.), в Гражданското медицинско управление (1885 г.) и в ІV Медицински съвет (1886 г.), след което се оттегля на частна практика. Член е на Българското книжовно дружество (сега Българската академия на науките) и преподавател по съдебна медицина в Софийския университет „Климент Охридски” през 1896-1898 г.

Умира на 26 януари 1899 г. в София, ненавършил 52 години.