Преди Освобождението горнооряховският животински пазар събирал търговци и купувачи от цяла Северна България

Преди близо век и половина горнооряховчани и търновчани се бият със сопи и камъни за владението на Сър пазар, а това е най-голямото доказателство за неговата важност. Последният епизод от поредицата ни за суджука е посветен на икономическото значение на кланиците и пазара за животни, откъдето тръгва и колбасарството в Горна Оряховица.

Приходите от пазара са много важни още преди Освобождението, а през 1884 г. Горна Оряховица и Търново водят истинска битка за Сър пазар, разказва Звезделин Цонев в своята „История на Горна Оряховица“. Търновчани претендирали да си върнат тържището, от което се били отказали преди това. Горнооряховчани, естествено, не го давали. Спорът прераснал в брутална схватка. Търновчани нападнали пазара, но били прогонени с камъни и дървета. Проляла се кръв, но така спорът бил решен веднъж завинаги. Все пак част от приходите от него били заделяни за Окръжието, т.е. за Търново.

Преди Освобождението и малко след това горнооряховският животински пазар събирал търговци и купувачи от цяла Северна България. Ако искате да научите повече, прочетете изключително колоритното описаниео на Феликс Каниц, който си купил коне при едно от посещенията си в Оряховица. Постепенно ролята на Сър пазар намаляла и той станал предимно регионален. Но за общинската хазна кланиците и животинският пазар останали основно приходно перо. Общинските налози – интизап за продажба на добитък и кръвен данък за заколено животно, съставляват почти ¼ от целия бюджет на Горна Оряховица.

Бюджетът за 1938 г. например, който се планирал за 8,4 млн. лв., очаква приходи от кланицата в размер на 900 000 лева, от покрития пазар (Халите) – 120 000 лв. и от Сър пазар – 800 000 лв. За да направи още по-доходни тези свои предприятия Общината влага и доста средства. През 1937 г. са инвестирани 700 000 лв. за работилници към кланицата, където се правят суджуците и пастърмите.

През въпросната 1937 г. на пазара са вкарани близо 40 000 животни, а са продадени 9142. Част от тях са за кланици в Търново, Русе, София, но главно за тази в Горна Оряховица. От Горна Оряховица са изнесени 67 вагона с животни, от тях 38 са за чужбина – Палестина, Малта, Египет и Гърция.

В горнооряховската кланица през същата година са заклани 13 440 животни и е добито 410 762 кг месо. Средната годишна консумация е 30 кг на глава от населението. Интересното е, че по онова време най-скъпо било свинското месо. Били определяни пределни цени на месото и свинското трябвало да се продава до 26 лв. за килограм, а свинските пържоли – до 28 лв. Най-евтино било овчето и биволското – до 18 лв./кг. Килограм овнешко, малаче и говеждо можели да се търгуват до 20 лв., а телешкото – до 24 лв./ Източник: Исторически музей – Горна Оряховица