Георги Бошнаков е един от първите горнооряховски лечители

Един от първите горнооряховски лечители и в същото време борец за свобода е герой на поредния епизод от поредицата ни, посветена на 150 години от Априлското въстание. В Световния ден на здравето и професионален празник на здравния работник - 7 април, ви разказваме за Георги Гатев Бошнаков.

Роден е през 1844 година в Горна Оряховица, където получава началното си образование. Съвсем млад се хваща учител в Долна Оряховица, а през 1867 г. вече е учител в Свищов. Тук попада под влияние на революционно настроени младежи и решава да се включи в четата на Филип Тотю, която минава Дунава при Свищов, за да се отправи към Балкана. Но Бошнаков е арестуван, съден и заточен в Диарбекир за 6 години.

През 1872 г. е помилван и се завръща в родния си град. Става учител в Долна Оряховица, а през 1874 г. поема децата от първо отделение в училището към църквата „Св. Георги“. Въвежда звучната метода на обучение и става любимец на децата. Започва да помага на своите съграждани и с медицинските познания, които получил в каторгата. Там той попаднал в среда на полски и руски лекари и инженери, от които получил основни знания за съвременни (за онова време) методи за лечение и най-вече за важността на хигиената. Така че Георги Бошнаков е един от първите модерни лечители в Горна Оряховица, макар и да няма медицинско образование.

Когато започва подготовката на въстанието през 1876 г., цялата фамилия на Бошнаков участва – Георги и брат му Михаил са в комитета, а майка им готви за апостолите, заедно с майката на Бендереви.

По време на Руско-турската война Георги Бошнаков е преводач в щаба на XIII кавалерийска дивизия. След Освобождението е бил кмет на Горна Оряховица, председател на Окръжната постоянна комисия в Търново, околийски управител на Силистра, народен представител. В последните години на живота си е адвокат. Умира в София на 29 септември 1919 г.

На снимките виждате Георги Бошнаков като учител и в края на живота си сред семейството си. На третата е синът му Иван Бошнаков, един от водачите на дружество „Юнак“, заел героична поза на пиедестала на още недовършения паметник на Македончето. Сред наследниците на рода Бошнакови е световноизвестната византоложка Василка Тъпкова – Заимова./ Източник: Исторически музей – Горна Оряховица