17°C
В продължение на месец посетителите на Исторически музей – Горна Оряховица ще имат уникалната възможност да видят събрани на едно място артефакти от шест музея. Изложбата „Ковани за свободата: Саби от Априлското въстание в Първи търновски революционен окръг“ бе открита снощи, а експонатите в нея са от фондовете на Историческите музеи в Бяла черква и Севлиево, Регионалните музеи във Велико Търново, Габрово и Ловеч, както и от Музея на народните художествени занаяти в Троян. Експозицията е създадена от оръжейния експерт Виолин Калчев по идея на Музея на Възраждането – Варна.
Трудно повторима нарече изложбата директорът на Историческия музей в Горна Оряховица Пламен Мадемов. Обяснението – в този й пълен вид тя може да бъде видяна за последен път. След това тя става пътуваща, но само с постерите, които разказват за хладното оръжие на априлските въстаници.
Благодаря за това, че Горна Оряховица отново може да бъде столица на Първи революционен окръг, обърна се към колегите от гилдията Пламен Мадемов. Специалните благодарности бяха за двата мотора на изложбата – автора й Виолин Калчев и д-р Симеон Цветков от Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Нещо, което трябваше да си дойде вкъщи, си дойде вкъщи, в столицата на Първи търновски революционен окръг. Всички тези оръжия са изковани от майсторите на Първи търновски революционен окръг и са влезли в битка за нашата свобода. За да ни има нас, поколенията. В навечерието на 150 г. от славния Април трябва да сме благодарни на тези хора, нека ги помним, нека помним заветите на Раковски, Караджата, на Филип Тотю, на Ботев, Каравелов… Тези хора поставиха основите и началото на новата българска държава, нека бъдем единни, призова д-р Симеон Цветков.
Изложбата е резултат от труда на много хора, но честта да разкаже за експонатите бе за Виолин Калчев. Освен експерт по оръжията, в момента Калчев следва магистратура по история във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Тук сме заради изложбата. Започнах да работя по сабите от Априлското въстание в контекста на обиколките по музеите, музейните фондове. Моят фокус е върху възрожденските оръжейни занаяти и при обиколките ми винаги са ми правили впечатление тези самобитни, груби, набързо ковани саби. Задавах си въпроса къде са работени, затова фокусът не е върху хората, които са ги носили и върху участниците във въстанието, а върху майсторите, които са ковали остриетата. Къде, кой – това беше интересното за мен. Исках да разбера заради спецификата, която носят сабите. Те имат свои характерни черти. Ясно е, че символи и знаци много-много няма да видим на априлско въстаническо оръжие поради една съществена причина – създавалите ги не са искали да излагат на риск семействата си. Затова няма майсторски белези, няма маркировки, разказа Калчев.
Сабите са групирани. Първо Калчев разказа за габровските.
Габровски саби са лесно различими. Габрово е един от най-големите ножарски центрове в балканската част на Османската империя. В този период майсторите ножари са над 400. Освен това Габрово е затворен еснаф, въпреки че е разпилян в около 16 махали, освен самото селище. Габровските саби са лесно различими по качеството на острието и цялостната изработка. Качеството е завидно по-високо от работата на селските ковачи, включени в работата по коване на хладно оръжие за въстаниците. Габровските саби се отличават с майсторски изковани, двукомпонентни остриета и по-прецизно изработени гардове и дръжки от биволски рог, независимо от кратките срокове, в които е трябвало да се произвеждат оръжията.
Сведения на свидетели, на наследници, на участници в Априлското въстание дават много богата информация за производствата, за ковачите, за производството по места, за доставките, разказа Калчев. Изобилни са сведенията на свидетели и участници в Априлското въстание 1876 г. за дейното участие на габровските майстори ножари във въоръжаването на четниците и комитетите с дълго хладно оръжие, като масово изработват саби по османски, руски и западноевропейски образци, често влагайки собствени естетически и стилистични трактовки. Някои от членовете на Габровския еснаф, взели дейно участие в подготовката на въстанието в Габровската чета на Цанко Дюстабанов, водила тежки боеве в Батошево, Кръвеник и Ново село, били уважавани, изкусни потомствени майстори на дълги хладни оръжия със собствен почерк и висок професионален авторитет.
Изложбата показва първата българска серийна сабя касатура – манифактурно производство, дело на габровски занаятчии. Документирани са две доставки – за Ловешкия и за Троянския комитети и е почти сигурно, че е имало доставка и за Горнооряховския комитет.
Т. е. имаме минимум 150-180 саби, доставени през септември 1875 г. при подготовката на Старозагорското въстание. Цялото това оръжие е използвано в Априлското въстание. Саби касатури могат да се видят в Исторически музей – Севлиево.
Троянските саби са интересни, белочрековските са със собствен облик, със собствена трактовка на майсторите ковачи, тук са и новоселските саби, съхранявани в Музея в Троян.
Изложбата представя и т. нар. мусински саби. Участниците от с. Мусина в четата на поп Харитон и Бачо Киро и епопеята в Дряновския манастир, по сведенията на Петко Франгов, били шестдесет, въоръжени само с револвери и ножове, но всички имали оригинални, самобитни саби. Те били ковани от местните ковачи Петър Райчев, Йордан Славовски и Симеон Стоянов под ръководството на Паскал Ковача, който сам изработил значително количество хладно оръжие за въстаниците.
След разгрома на въстанието, той е арестуван и изтезаван. Неговата наковалня, на която са ковани мусинските саби, е експонирана в Музей „Учредително събрание“ във Велико Търново.
Мусинските саби се отличават с двукомпонентни клинове, с лека извивка към гърба от меко желязо и широк стоманен режещ ръб. Дръжките са дървени, цилиндрични, низани на опашката на клина, прикрепени чрез занитване с помела. Имат метален пристягащ пръстен в предната част под гарда. Предпазителите са различни като размери, но оформени сходно от тънка, ръчно кована желязна ламарина, овални, напомнящи донякъде Бюхлеров тип, с извит към острието външен край на защитената предна част и завит в кръг.
Дълги ками, ятагани и самобитни оръжия като коси, преправени в маждраци, бастун-саби и др., изработени в Бяла черква, Ново село, Троян, Севлиево също са част от изложбата. Акцентът й, както вече сподели Ковачев, не е върху тези, които са носили сабите, а върху майсторите-ковачи. За тях Калчев разказва в едноименната си книга, която бе представена по време на откриването на изложбата.
Десетки горнооряховчани и гости на Историческия музей споделиха една емоционална вечер. Сред гостите, първи видели въстаническите саби, бяха областният управител Валентин Михайлов, заместникът му Иван Маринов, директори и уредници на музеи от региона, представителна група от Съюза на офицерите и сержантите от запаса, приятели на Музея, родолюбци.
За екипа на Музея вечерта беше специална. Своята последна изложба като директор откри Пламен Мадемов, който отдаде 22 години за опазване на горнооряховската история.
Радостен съм, че в тази мрачна вечер избрахте светлината на Исторически музей – Горна Оряховица и да видите тази интересна изложба. Тя е последната, която откривам като директор на музея. Благодаря на екипа, с който работих през годините, благодаря, че знаеха как да работим в преследване на целите и че въпреки трудностите, никога не се отказваха, сподели Мадемов, и благодари на колегите от гилдията, спомогнали изложбата да стане факт.
„Ковани за свободата: Саби от Априлското въстание в Първи търновски революционен окръг“ ще остане в Горна Оряховица до 30 април.
Биляна МИЛЧЕВА
