За важна годишнина, свързана с Априлското въстание, напомниха от Историческия музей в Горна Оряховица

За важна годишнина, свързана с Априлското въстание, напомниха от Историческия музей в Горна Оряховица. На 20 май 1876 г. са произнесени смъртните присъди на водачите на априлското въстание в Горна Оряховица Георги Измирлиев – Македончето и Иван Панов Семерджиев, казват от културната институция. Осъжда ги специален съд, събран за разследване и съдене на бунтовниците в Търновски санджак. В Съда влизат 7 турци и 7 българи. И не, това не са ренегати, нито предатели, а образовани и уважавани представители на общността.

Събитията се развиват по време, когато Османската империя, притискана от Великите сили, се опитва да се модернизира, давайки равни граждански права на своите християнски поданици. Това означава да ги допусне до управлението и до правосъдието.

През февруари 1876 г. се правят избори за Окръжен съд в Търново. Трябва да се изберат двама българи и двама турци, а кадията се назначава от правителството. Изборите стават на Марно поле. По предложение на Анастас Буров и при горещата агитация на Цанко Дюстабанов, избрани са Юрдан Теодоров от Елена и Георги Марков.

На младия еленчанин се пада и тежкото бреме да съди въстаниците след потушаването на бунта. Години по-късно описва той събитията в книга, която и досега е един от основните извори за историците, изследващи априлските събития на 1876 г.

Юрдан Петков Теодоров (Тодоров) е издънка на влиятелен чорбаджийски род от Елена, роднина на някои от най-известните ни възрожденци - майка му е сестра на Иван Н. Момчилов, а жена му е племенница на Иларион Макариополски. Баща е на четири деца – професора по философия и социология Христо Тодоров, писателя Петко Тодоров, Никола и Мина – любимата на Яворов.

Самият чорбаджи Юрдан е учил в „Робърт колеж“ в Цариград и очевидно има литературен талант, благодарение на който мемоарната му книга „Въспоминания по въстанията в Търновски санджак през 1876 г. и по съденето на българските въстаници в Търново“ е станала не само фактологично полезно, но и приятно и увлекателно четиво. А чрез нея имаме един малко по-различен поглед към събитията от пролетта на 1876 г.

Книгата е написана през 1897 г. в отговор на нападки към Юрдан Теодоров вече в качеството му на политик в нова България. Той категорично не се крие и не се срамува от участието си в Специалния съд. То не е попречило и на кариерата му по-късно. След Освобождението чорбаджията продължава бащиния бизнес, но и смело се впуска в политиката. Едва 30-годишен е избран за първи кмет на свободна Елена. После е назначен за губернатор в Русе, след това става член на Държавния съвет. Няколко пъти е избиран за народен представител и то като независим, защото рано се отвратил от българските партии.

Още в младежките си години страда от белодробно заболяване, но достига до старост. Умира на 83 г., надживявайки две от децата си – Петко и Мина.

По материали на Исторически музей – Горна Оряхвоица