На 1 септември 1912 г. Димитър Апостолов Ценов завещава на родния си град Свищов цялата си собственост – пари, ценни книжа и недвижими имоти, оценени тогава на 5 млн. златни лева. Дарението на родолюбивия българин и възрожденец, виден търговец, акционер и предприемач е най-голямото индивидуално и второто по големина за развитие на българското висше образование, след това на братята Евлоги и Христо Георгиеви (6 млн. зл. лева) за Софийския университет. По консервативни оценки, днес дарените от Ценов средства далеч надхвърлят 300 млн. лева.
Роден на 27 декември 1852 г. (стар стил), респ. 8 януари 1953 г. (нов стил) в семейството на заможен свищовски търговец, Димитър Ценов учи първо в Свищов, а след това във Велико Търново и Кронщад (днешен Брашов – Румъния). След трудни начални стъпки в стопанския живот на съседна Румъния свищовлията става част от тази генерация „първостроители на съвременна България”, която за малко години постига преодоляване на вековната изостаналост в стопанския облик и инфраструктура на освободената ни държава. Ценов участва в изграждането на: водопровода на София; първите трамвайни линии в страната; Артилерийските казарми; сградата на Девическия пансион. Владее седем езика, има плодотворни контакти сред европейската аристокрация, делови отношения и търговски връзки с фирми и дружества от Австро-Унгария, Германия, Франция и САЩ. Участва в строителството на жп линиите София-Перник и Мездра-Враца-Видин. С дялове в банки, застрахователни дружества и спестовни каси умело съвместява търговията, строителството и финансовите операции. Участва във всички подписки за държавни заеми. За кратко е и народен представител. Негова е концесията за добив на цимент при Златна Панега. На него принадлежи и идеята да се построи петролен склад и нефтена рафинерия край Бургас, но бурни политически събития не довеждат заявената концесия до успешен край. Особено важна страна от неговата дейност е благотворителността. Подпомагал е поборници, сираци, учебни заведения, сиропиталища
Голямото си състояние, което е натрупал, Димитър Ценов дарява за откриване и поддържане на висше търговско училище в родния Свищов. В писмото си до кмета на града, Ценов пише: „Аз имах една мечта – да направя нещо за родния си град, в който захванах своето търговско поприще, и за българина, комуто изглежда предстои още много културна борба, додето ще може да постигне своята справедлива национална и човешка кауза”. Димитър Ценов собственоръчно пред свидетели подписва своето завещание и обявява своята воля: „Оставям и назначавам за свой универсален наследник Българската държава, в лицето на господин Министъра на народното просвещение. … Нареждам моето имущество, в неговата цялост, да послужи за образуването на един фонд, носещ на вечни времена моето име „Димитър А. Ценов”… От чистия приход (на фонда) 10% да се капитализират и прибавят ежегодно и редовно – вечно, към капитала на фонда. … Щом чистият доход от фонда достигне 300 хиляди златни лева годишно, веднага да се основе и издържа от чистия доход едно висше търговско училище в Свищов. … Дисциплините, които ще се преподават трябва да обхващат търговските науки, финансовите науки, търговското право, банковото дело, науките по застрахователно дело и др....”. В завещанието на Ценов е даден задължителен пример за съграждане на училище по подобие на берлинското Ханделсхохшуле с напълно самостоятелен статут, което никога и при никакви обстоятелства „не бива да се смесва или слива с никое друго с държавни или с частни средства създадено учебно заведение”.
Дарителят надживява акта на завещанието си с цели 20 години. Живял целенасочено и почтено, Димитър Ценов скромно се оттегля в усамотение. Последните си години преживява в болница на Червения кръст, за да не накърни отделените средства за училището. Умира през 1932 г. и според волята му е погребан в двора на манастира „Св. св. Петър и Павел” в Свищов. За активната си стопанска дейност и във връзка с неговото дарение за народната просвета Димитър Ценов е бил многократно награждаван с най-високи отличия – от княз Фердинанд, от цар Борис ІІІ, от немското правителство. През 1920 г. Общинският съвет на Свищов го удостоява със званието „почетен гражданин” и Димитър Ценов става втория почетен гражданин на Свищов след генерал Драгомиров.
На 8 ноември 1936 год. Цар Борис III официално открива в Свищов Висшето търговско училище, носещо името на своя дарител Димитър А. Ценов. Денят на официалното откриване, на което присъстват представители на правителството и много граждани, се превръща в истински празник за Свищов. Училището започва работа с 11 преподаватели и 375 студенти, разпределени в два отдела „Финансово-административен и банков” и „Кооперативно-застрахователен”. Първите занятия се водят в Търговската гимназия и в салона на Първото българско читалище. Само за няколко години, благодарение на умелото ръководство на училището, се изгражда внушителна за времето си материална база – основен учебен корпус „ректорат” (1939 г.), жилищата за преподаватели, менза и кино за студентите (1940 г.). Идейният проект на сградата на ректората е дело на един от най-изтъкнатите български архитекти – Иван Васильов. Веднага след официалното откриване на сградата на 8.ХІ.1939 г., в нея започват учебни занятия.
През 1948 год., с Указ №41 на Президиума на Народното събрание е одобрен държавния бюджет, като в приходната част е включен и Фонда „Димитър А. Ценов”, и той фактически е национализиран. Паралелно, с „Акт за вземане на недвижим имот за държавен” от 31 януари 1950 год., са одържавени всички построени и/или придобити от Фонда сгради на Свищовското висше училище.
Днес, 113 години след най-голямото индивидуално дарение за висшето образование в България, Стопанска академия „Димитър А. Ценов” има над 155000 успешно дипломирани възпитаници. Със старта на новата учебна 2025/2026 година през вратите на Ректората ще влезе 90-ият випуск на Свищовското висше училище. Пред аулата, в която официално се открива учебната година, са изписани думите на Дарителя от неговото завещание: „Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието, щото българския народ да върви безспир по пътя на културния напредък към постигането на своя идеал”.
--135.jpg)
--700.jpg)
